Определение № 6181 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5247/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД срещу Определение № 15443/22.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4589/2026 г., в частта в която е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Разпореждане №662/ 24.03.2026г-, издадено от инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните/ОДБХ/-Плевен в неговата цялост. С обжалваното определение е спряно допуснато по силата на закон предварително изпълнение на Разпореждане № 662/24.03. 2026г., издадено от инспектор КХ-РЗ в ОДБХ-Плевен, в частта, с която пилешко бутче „Бегрид“ 32 кас. в количество 332 кг; свинско контрафиле 21 кас. в количество – 318,5 кг, в общо количество 650,5 кг, намиращи се в обект „Предприятие за производство на овкусено бяло и червено месо, преопаковане и преработка на месни продукти и търговия с тях“ гр. Плевен, стопанисвано от „Милки Груп Био“-ЕАД- насочено за унищожаване чрез обезвреждане. Със същото определение е отхвърлено искането на дружеството за спиране предварителното изпълнение на Разпореждане № 662/24.03. 2026г. в останалата му част, а именно спиране реализацията и преработката на сочената по-горе животинска продукция. Частният жалбоподател обжалва определението в отхвърлителната му част като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. По същество възраженията му се свеждат до това, че съдът необосновано е приел, че е налице риск за общественото здраве и живота на гражданите от разпространението в търговската мрежа на местни продукти, обработвани и съхранявани при нарушение на нормите за хигиена и температурен режим.Излага и съображения, че от предварителното изпълнение дружеството търпи вреди, които са трудно поправими, поради намаляване на пазарната стойност /намаляващ срок на трайност и годност на продукцията/и загубата на търговски партньори, изплащане на неустойки. Излага съображения, че не е налице реална опасност за живота и здравето на гражданите. Ответникът по частната жалба –инспектор в отдел "Контрол на храните – Растителна защита" при ОДБХ – Плевен оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение, в частта за преработка и реализация, първоинстанционният съд е приел, че искането за спиране, с което е сезиран, е неоснователно. Посочил е, че със спиране на допуснатото предварително изпълнение на разпореждането в частта за унищожаване на процесните стоки –интересите на дружеството от настъпването на евентуални вреди на дружеството – са защитени. В интерес на потребителите е предварителната мярка спиране на производството и реализацията на продукцията в търговската мрежа, като на този обществен интерес – частния интерес на дружеството е не противопоставим. Определението е правилно по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "МИЛКИ ГРУП БИО" ЕАД срещу Разпореждане за забрана № 4683/24.03.2026 г. издадено от главен инспектор в отдел "Контрол на храните – Растителна защита" при ОДБХ – Плевен, с което на основание чл. 24, ал. 1и чл.46,ал1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и чл. 138, § 2, б. "г" от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, наричан за краткост "Регламент (EС) 2017/625 е разпоредено спиране на реализацията и преработката, както и насочване за унищожаване на пилешко бутче "Бегриид" – 332 кг и свинско контрафиле – 318, 5 кг, в общо количество 650, 5 кг, намиращи се в обект "Предприятие за производство на овкусено бяло и червено месо, преопаковане и преработка на месни продукти и търговия с тях", стопанисван от оспорващото дружество. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗУАВ обжалването на актове като процесния не спира изпълнението. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК посочва кога може да се спре предварителното изпълнение на административния акт - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая е приложима тази законова разпоредба предвид чл. 166, ал. 4 АПК, вр. чл. 25, ал. 3 от ЗУАВ. Защитата по чл. 166 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки:, от една страна- друг противопоставим интерес – "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи за лицето и и от друга- настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат именно от оспорващия. Съдът е изхождал от презюмирания от законодателя интерес от допускане по силата на закона на предварително изпълнение на акт като процесния и липсата на представени от дружеството доказателства, с които да се обоснове исканото спиране на предварителното изпълнение. В случая жалбоподателят не доказва наличието на друг противопоставим обществен интерес, както и наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваното разпореждане. Искането за спиране направено с жалбата пред първоинстанционния съд не е обосновано и не е доказано и както правилно е отбелязал първоинстанционния съд. Не е посочено защо предварителното изпълнение на административния акт следва да бъде спряно, извън чисто икономическите интереси на дружеството. Не са представени и доказателства във връзка с така направеното искане. Изложените в частната жалба неблагоприятни последици не обосновават спиране на предварителното изпълнение. Не са и представени писмени доказателства, които да доказват твърденията за имуществени вреди. Отделно от това евентуалните имуществени вреди за дружеството, защото искането за спиране се обосновава с настъпването на такива, подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт. В заключение твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от частния жалбоподател. Липсват доказателства, които да оборят законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на оспореното Разпореждане за забрана № 4683/24.03.2026 г. издадено от инспектор в отдел "Контрол на храните – Растителна защита" при ОДБХ – Плевен, което е предвидено от самия закон. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение