Определение № 61 от 26.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 52/2011 г.

Производството е по реда на чл.2 74 ал.2 предл.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Ю. В. Т. и К. Д. Т. срещу Определение № 727 от 25.10.2010 год. по ч.т.д.№ 698/2010 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. с което е оставена без разглеждане частната им касационна жалба против Определение № 317 от 25.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 324/2010 год. на Варненския апелативен съд. С това определение ВнАС се е произнесъл като въззивна инстанция по реда на чл.402 ал.2 предл.2 ГПК срещу определение с което В. окръжен съд се е произнесъл по реда на чл.402 ал.1 ГПК по искане за отмяна/вдигане на допуснато обезпечение. С обжалваното пред настоящия съдебен състав определение, съставът на ІІ т.о. е счел частната касационна жалба на Ю. и К. Т. за недопустима, поради това, че с произнасянето на ВнАС, инстанционният контрол по отношение на обезпечителната мярка е изчерпан. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно съставът по ч.т.д.№ 698/2010 год. е приел, че се касае за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Контролът по отношение на тези определения е двуинстанционен както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС. Обжалваното определение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което ще следва да бъде потвърдено. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.