Решение № 6038 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11422/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. П. срещу Решение № 27045/11.08.2025г., постановено по адм. дело № 8143/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което са отхвърлени предявените с исковата му молба против Софийска дирекция на вътрешните работи (СДВР) претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното плащане на претенциите, свързани с неправомерни бездействия на служители на ответника. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, довело до неизяснена фактическа обстановка, което е довело до погрешния изведения от съда извод за неоснователност на исковите претенции на Ц. П.. Иска се от съда да отмени обжалваното решение, като се уважат изцяло предявените обективно съединени искове в пълния им претендиран размер за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на присъдените суми. Иска се и изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се намали присъденото юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Столична дирекция на вътрешните работи, действащ чрез пълномощника си – гл. юрисконсулт А. Алипиева, в писмен отговор оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд София - град, като предлага да бъде оставено в сила. Оспорва и искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на СДВР разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила обжалваното решение на Административен съд - София-град. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по съображения различни от изложените в нея. По искова молба на Ц. Н. П. от гр. София, с посочено правно основание чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Софийският районен съд е счел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица – служители на МВР, при което приложима е нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С такива мотиви е прекратил производството по гражданско дело № 35434 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд и изпратил делото по компетентност на Административен съд София-град. Административният съд е приел, че е компетентен да разгледа предявените искови претенции от П. за осъждане на Столична дирекция на вътрешните работи за изплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 36 532.80 лева, изразяващи се в стойността на откраднатите на 03.06.2001 г. от дома му вещи и 10 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди. Според записаното в проверявания съдебен акт, вредите се претендират вследствие на неправомерните бездействия на служители на ответника, които не предприели активни действия за разкриване на авторството на извършена от дома на ищеца кражба в продължение на почти 14 години и в невъзстановяване на изгубените материали по образуваното досъдебно производство (ДП) № 3183/2001 г. по описа на 06 РПУ – СДВР. Съдът е приел още, че в исковата молба е налице твърдение на ищеца, че всъщност бездействието на разследващите органи е довело до прекратяване на наказателното производство и до изгубване на материалите по делото и невъзстановяването му, вследствие на което са налице причинените му имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери. Събрал e относимите за изясняване на спора и за установяване на фактическата обстановка писмени доказателства, назначил е и е приел заключението по поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, досежно общата стойност на описаните в исковата молба вещи. При така установеното от фактическа страна е определил исковете за допустими, като предявени срещу надлежен ответник. По същество ги е приел за неоснователни, като е счел, че не е доказано твърдяното от П. бездействие на служители на ответника, съответно няма доказана вреда и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразното бездействие. С такива мотиви съдът е отхвърлил изцяло обективно съедините искове на Ц. Н. П.. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица – чл. 203 от АПК. Според нормата на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при“ т.9 „установено нарушение на правата на трети лица по реда на раздел IX от глава четиринадесета на Наказателно-процесуалния кодекс“. Безспорно от доказателствата по адм. дело № 8143/2024г. по описа на Административен съд – София – град е, че Ц. П. е сред лицата по т.9 на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, имащи право на иск съгласно тази норма. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, депозирана от П. още пред Софийският районен съд е, че исковата му претенция не е основана на твърдение за вреди, които са му причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата или общините и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а на органите на досъдебното производство. Поради това искът му не следва да се квалифицира по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. П. твърди в исковата си молба, че претенцията му се основава на „бездействието на органите на властта, прокурор и разследващи органи“, на техни погрешни и неправилни действия. Сочи още, че осъществените от органите на досъдебното производство процесуални действия представляват грубо нарушаване и неизпълнение на задълженията им дадени по закон, като по този начин са накърнили и негови законни права. От цялостното изложение в обстоятелствената част на исковата молба е видно, че неговите претенции за причинени му вреди и съответно за обезщетение за тях, са в следствие на бездействия, или погрешни действия на органите на разследването. Дори и в молбата-уточнение по повод дадени му указания с определение № 15450 от 10.04.2024 г. на СРС, ищецът е посочил, че претендира обезщетение за вредите, които е претърпял в следствие на бездействието на разследващите полицаи на 06 РУ – СДВР. Административният съд не е компетентен да се произнесе по основанията на исковите претенции за вреди, свързани с процесуални действия и/или бездействия по конкретно досъдебно производство, съответно такива на разследващ орган по образувано досъдебно производство. Гражданският съд следва да разгледа искът на П. на предявеното правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ - като отговорност за вреди от правозащитни органи, предвид основанията на иска - правни и фактически, посочени от ищеца в исковата му молба. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, длъжен е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Съгласно чл. 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. На разследващите полицаи не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. При осъществяване на своите правомощия, разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. На основание чл. 193 НПК, органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи като на последните са възложени конкретни правомощия по разследването - чл. 194, ал. 4 във вр. с чл. 212, ал. 2 НПК. При извършване на процесуални действия в хода на досъдебно производство, разследващите органи не действат в качеството на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, поради което и издаваните от тях актове и извършените действия не подлежат на контрол по реда на АПК. С оглед на така изложеното, твърдяните от Ц. П. действия и/или бездействия в исковата му молба - процесуално-следствени действия на разследващите, извършени по реда на НПК, в качеството им на служители на 06 РПУ – СДВР, не са административна дейност, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ. Визираната в чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК подведомственост на административните съдилища по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, обуславя компетентност на тези съдилища само и единствено когато се касае за вреди, причинени от дейност на административни органи или техни длъжностни лица при извършване на административна дейност. Възникналият спор с оглед изложението и твърденията в исковата молба и молбата-уточнение на П., подлежи на разглеждане от общите съдилища по реда на чл.2 от ЗОДОВ и ГПК. Административният съд обаче е приел допустимост на производството пред него вместо да повдигне спор за подсъдност с общия съд и е разгледал исковите претенции по същество. Така съдът е постановил съдебен акт при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е процедирал неправилно и в нарушение на съдопроизводствените правила и заради неправилна преценка на обстоятелствената част на исковата молба и квалификация на предявените искови претенции. При това положение решение № 27045/11.08.2025г., постановено по адм. дело № 8143/2024г. по описа на Административен съд София – град следва да се отмени, а делото да върне на съда, за ново разглеждане от друг състав на съда, който при новото разглеждане да извърши и преценка за квалификация на предявените искови претенции, съответно да упражни правомощията си по чл.135, ал.6, вр. с ал.5 от АПК. С оглед изхода на спора по настоящото дело, при положение че разглеждането на делото продължава и по аргумент от нормата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по оплакването в касационната жалба за прекомерност на присъденото със оспореното решение на Административен съд София – град юрисконсултско възнаграждение, както и по претенциите на страните за разноски в настоящото производство. Това следва да направи съдът, който ще разгледа спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: