Определение № 1848 от 11.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2025 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3081 от 13.01.2025 г., подадена от С. Е. Г. срещу Определение № 253 от 08.01.2025 г. по ч.гр.д.№ 14673/2024 г. на СГС, т.о., VІ-5 състав. Иска се отмяна на определението като неправилно. Жалбата е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване, поради което е процесуално недопустима по следните съображения: Жалбоподателят е ищец по гр.д.№ 38907/2022 г. по описа на СРС, 149 състав. С молба вх.№ 376053 от 21.11.2024 г. е поискал определяне на срок при бавност за провеждане на съдебния процес по гр.д.№ 38907/2022 г. на СРС. Молбата му е разгледана по същество в образуваното по нея производство по ч.гр.д.№ 14673/2024 г. на СГС, т.о., VІ-5 състав, като с обжалваното Определение № 253 от 08.01.2025 г. е преценена като напълно неоснователна и е отхвърлена; указано е, че посоченото определение не подлежи на обжалване. Така даденото указание се основава и е в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 257, ал. 2, изр. трето ГПК, съгласно която както в случаите, когато молбата за определяне на срок при бавност бъде преценена като основателна и бъде определен срок за извършване на съответното процесуално действие, така и в случаите, когато молбата за определяне на срок при бавност бъде преценена като неоснователна и бъде отхвърлена, актът не подлежи на обжалване. Като подадена срещу неподлежащо на обжалване определение, частната жалба с вх.№ 3081 от 13.01.2025 г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение