Определение № 171 от 02.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 137/2012 г.

Производството е образувано по подадена на 12.04.2011 год. от Б. а. н. н. /Б./ частна жалба против въззивното решение от 31.03.2011 год. по гр. д. № 1034/2006 год. на Софийски градски съд в частта му за разноските по делото. Жалбоподателят счита въззивното решение в частта му за разноските за неправилно, тъй като такива му се дължат с оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждането им. Затова и иска присъждането им съгласно приложения във въззивното производство списък. Ответниците по жалбата не са взели становище по нея. Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и данните по делото, намира жалбата и образуваното по нея производство за недопустими, поради следните съображения: Въззивното решение от 31.03.2011 год. на Софийски градски съд не съдържа произнасяне в диспозитива му по искането на ответника в исковото производство Б. за присъждане на направените от него съдебни разноски по представения списък по реда на чл. 80 ГПК. Същият е представен в откритото съдебно заседание на 18.02.2011 год. и приложен на л. 217 от въззивното производство. Действително, в мотивите на въззивното решение съдът е приел, че не дължи произнасяне по разноските по делото, тъй като не е направена своевременна претенция за това от страната – до приключване на устните състезания във въззивното производство. Очевидно, това не е така, с оглед данните по делото. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване по реда на действуващия сега ГПК и то е обжалвано от имащата интерес от това страна – ищците, чийто иск е бил отхвърлен. С определение по чл. 288 ГПК по гр. д. № 848/2011 год. на ВКС не е допуснато касационното му обжалване и то е влязло в сила. Настоящият жалбоподател не е имал интерес от касационното обжалване поради изхода на делото в негов интерес. Несъмнено е, че има интерес да иска присъждане на направените от него в това исково производство разноски, които му се дължат както съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./, така и по чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК редът, по който следва да реализира претенцията си за разноски е чрез допълване или изменение на постановеното решение в частта му за разноските, поради което и подадената частна жалба от 12.04.2011 год. следва да се приеме като искане за допълване на въззивното решение, с оглед данните, че произнасяне по този въпрос липсва в диспозитива на въззивното решение. Настоящият състав намира за приложима горната разпоредба от сега действуващия ГПК с оглед датата на постановяване на въззивното решение, но дори и да се приеме за приложим редът по отменения ГПК /с оглед параграф 2, ал. 2 ПЗР на ГПК/, то редът отново не е този на обжалването, а е по чл. 192, ал. 4, респ. ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 193 ГПК /отм./. Поради горните съображения подадената частна жалба следва да се счита за молба по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата следва да се изпрати за разглеждане на постановилия въззивното решение съд, а настоящето производство се прекрати. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.