Определение № 188 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11123/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Е. Л. С., Н. Л. М., В. М. В., Р. М. В. и В. С. В., чрез процесуалния им представител адв. С. Анастасова, срещу определение № 13563/01.08.2024 г., постановено по адм. дело № 9177/2022 г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на процесуалните права на участие на жалбоподателите, както и поради противоречие с разпоредбите на чл.143, ал.4 АПК и чл.36, ал.2 от ЗА. Прави се искане за отмяна на определението или за изменение на същото като се намали размерът на присъдените разноски. Ответникът по жалбата - „Волф“ АД, не е изразил становище в срока по чл. 248, ал.2 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, предвид изложените в частната жалба доводи и данните по делото, счита, че производството е недопустимо по следните съображения: Оспореното определение е постановено след като с определение № 6547 от 28.05.2024 г., съдът на осн. чл. 159, т.8 вр. с чл.155, ал.1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели срещу заповед № 18-9331/05.09.2022 г. на началника на СГКК-София и е прекратил производството по делото. С определението - предмет на частната жалба, на основание чл.143, ал.4 АПК съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на „Волф“ АД – заинтересована страна по делото, разноски в размер на 2200, 00 лв., включващи адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице. При изложените обстоятелства и като взе предвид наведените в частната жалба оплаквания и предявените искания, касационният съд намира, че същата има характер на молба за изменение на обжалваното определение в частта за разноските по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК искането за допълване или изменение на съдебния акт досежно присъдените разноски е от компетентността на съда, който се е произнесъл по тях. Процесуална предпоставка за обжалването на акта за разноските е изчерпването на специалния ред, уреден в чл. 248, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай този процесуален ред не е осъществен. Едва след произнасяне на Административен съд – София град по направеното искане, наименувано като "частна жалба", постановеното определение на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, ще подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. С оглед на изложеното частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея прекратено, а делото да се изпрати на Административен съд – София град за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по искането, направено с частната жалба. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,