Определение № 2978 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3966/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. А. Б. и Т. М. Ш. срещу определение №1679 от 26.06.2023г. по гр.д. № 42/2023г. на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е изменено решението по същото дело, постановено на 14.04.2023г., в частта за разноските, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на Ц. С. Д. и Н. Н. Д. допълнително още 6000лв. разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се иска отмяна на определението поради неправилно приложение на чл. 78 ГПК и несъответствие с Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК. Според жалбоподателите определението на Върховния касационен съд, на което се позовава Софийски апелативен съд, не е приложимо в настоящия случай. Ответниците по частната жалба Ц. С. Д. и Н. С. Д. молят частната жалба да се остави без уважение. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 3967/2023г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на Й. А. Б. и Т. М. Ш. срещу въззивното решение по спора. С решението на Софийски апелативен съд от 24.04.2023г. по гр.д. № 42/2023г. е потвърдено решение № 263106 от 10.10.2022г. по гр.д. № 6997/2020г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявените от Й. А. Б. и Т. М. Ш. срещу Ц. С. Д. и Н. Н. Д. искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С решението на Софийски апелативен съд в тежест на частните жалбоподатели - ищци в процеса са поставени разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответниците по иска в размер на 6000лв. Прието е, че двамата ответници притежават имота в съпружеска имуществена общност и са необходими факултативни другари, защитавани са от един адвокат, упълномощен от всеки от тях поотделно, но имат право на разноски общо, поради което е присъдена сумата 6000лв., чийто размер не надхвърля нормативно установеният минимум. От страна на ответниците по иска е инициирано производство по чл. 248, ал.1 ГПК с искане да им бъде присъден пълният размер на разноските, който е 12000лв., т.е. още 6000лв. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че въпреки своите принципни разсъждения, развити в решението, следва да се съобрази с практика на Върховния касационен съд - определение № 93 от 21.09.2020г. по гр.д. № 1004/2020г. на І г.о., според което всеки ответник има право да иска заплащане на направените от него разноски за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска; ирелевантно е обстоятелството, че ответниците са упълномощили персонално един и същи адвокат, както и че отговорът на всеки един от тях е материализиран в един документ; по предявеният иск за собственост на имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, те са необходими, но не задължителни другари и всеки от тях има право и самостоятелно да извършва правни действия; съответно, всеки от тях на основание чл. 78 ГПК има самостоятелно право да ползва адвокатска защита и съответно право на разноски съобразно изхода на спора, в случай че са доказани. Воден от това разрешение въззивният съд е приел, че в случая въззиваемите - съпрузи са сключили два мандатни договора с един и същи процесуален представител и са заплатили с две платежни нареждания по 6 000лв. или общо 12 000лв. адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, поради което въззивното решение следва да се измени и да им се присъдят още 6000лв. разноски за адвокатско възнаграждение (до пълния размер от 12000лв.). Посочил е отново, че възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за неправилно. Следва да бъдат споделени съображенията на Софийски апелативен съд, застъпени в решението от 24.04.2023г. Ответниците по иска и по въззивната жалба, които имат право на разноски, са съпрузи и предмет на спора е недвижим имот, придобит в съпружеска имуществена общност. С отделни пълномощни двамата са упълномощили един адвокат и всеки му е заплатил отделно възнаграждение. Интересите на двамата съпрузи са еднопосочни и осъществената от пълномощника защита е в един обем - подаден е един отговор на въззивната жалба и е извършено процесуално представителство на двамата в откритото съдебно заседание. В тази ситуация е неоправдано и непропорционално да се присъжда адвокатско възнаграждение на всеки от двамата ответници. Цитираното от Софийски апелативен съд определение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК, не се споделя от настоящия състав като приложимо за случая. При прилагане разпоредбите на чл. 78 ГПК и присъждане на разноските във всеки конкретен случай следва да се изхожда от принципите, залегнали в практиката на ЕСПЧ, че разноските не следва да налагат прекомерен товар върху страните и че подлежат на възстановяване разноски, които са необходими и разумни по размер. Поради това ответниците имат право да им бъдат възстановени 6000лв. разноски за адвокатско възнаграждение, които са им присъдени с въззивното решение, а молбата им за присъждане на още 6000лв. е неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.