Решение № 10040 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4552/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Стефи Експрес" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат К. Атанасова, срещу решение № 368/24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1044/2025 г. по описа на Административен съд София –област (АССО), с което е отхвърлена жалба против дадените с Протокол за извършена проверка с № ПР2534630/03.09.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (Д „ИТ“) задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ и е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 76,69 евро, съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено при противоречие с материалноправните разпоредби, относими към процесния казус и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, и да се постанови ново, с което да бъдат отменени като незаконосъобразни и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "Инспекция по труда Софийска област“, представляван от старши юрисконсулт И. Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно решението на Административен съд София – област. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, становището на ответника и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалбата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София област по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 405 КТ, е оспорената от касатора принудителна административна мярка (ПАМ), наложена на „Стефи Експрес" ЕООД, издадена от контролните органи на Дирекция инспекция по труда – София област и представляваща 36 предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2534630 от 03.09.2025 г., на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. Процесните предписания са издадени след извършена в периода от 04.03.2025 г. до 03.09.2025 г. проверка по документи на „Стефи Експрес“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство от служители на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област". За изясняване на действително отработените дни от посочените в отделните предписания служители на дружеството, заемащи длъжността „куриер“, от Еконт Експрес“ АД, (чийто търговски представител е дружеството – жалбоподател, което е извършвало дейност като лицензиран куриер на определени обекти, собственост на „Еконт Експрес“ АД) е била изискана справка от електронната система за обработване на пратки. Контролните органи на Д “ИТ“ – София област, извършващи проверката са приели, че именно изготвената и получена електронна справка от „Еконт Експрес“ АД отразява действително положения труд от персонала, работещ в офисите на „Еконт Експрес“ АД, а не представените графици за работа и заповеди за ползване на платен и неплатен годишен отпуск на служителите от страна на работодателя им – „Стефи Експрес“ ЕООД. При извършената проверка са установени следните нарушения на чл. 128, т. 1 КТ: работодателят не е начислил в съответната ведомост за заплати отработените от поименно изброени служители работни дни и нарушение на чл. 128, т. 2 КТ - работодателят не е изплатил на посочените работници уговореното трудово възнаграждение за съответния месец според отработените дни. За всяка от констатациите са дадени 36 предписания на дружеството - жалбоподател, както следва - в т. 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23, 25, 27, 29, 31, 33, 35 за начисляване на възнаграждения на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. и в т. 2, 4, 6, 8, 10, 12, 14, 16, 18, 20, 22, 24, 26, 28, 30, 32, 34, 36 за изплащане на възнаграждения отново на поименно посочени служители в предписанията за периоди през 2022 г., 2023 г. и 2024 г. с Протокола за извършена проверка с изх. № ПР2534630 от 03.09.2025 г. Съдът е потвърдил предписанията на Дирекция „Инспекция по труда“, като обосновал мотивите си с разпоредбата на чл. 404, ал. 1 т. 1 и т. 12 КТ и не приел твърденията, че въпросите за начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения са свързани с трудовоправен спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ, за разрешаването на който не е компетентна Д „ИТ“ – Софийска област. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на първоинстанционния съд относно материалната компетентност на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" да дават предписания за преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, допуснати от работодателя при изпълнение на задължението му да начислява и изплаща точно и своевременно полагащите се трудови възнаграждения, се споделят и от касационния съд. В разпоредбите на чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ са регламентирани задълженията на работодателя в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда по негова платежна сметка. Пред контролните органи и в съдебното производство от работодателя не са ангажирани доказателства за извършено начисляване и плащане на дължимите трудови възнаграждения на служителите съобразно установените като отработени дни. Правомощието на административния орган за даване на задължителни предписания за начисляване и изплащане на процесните заплати е реализирано при установеното наличие на материално – правните предпоставки по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл.401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално – битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда; дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените нарушения на трудовото законодателство обосновават прилагането на процесните принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. Неоснователни са възраженията на касатора, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като с тях се решават въпроси, които не са от компетентността на Главна инспекция по труда, а на общия съд. Необосновани са и възраженията, че предмет на делото са трудовоправни спорове, които следва да бъдат решени по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, към който препраща чл. 360, ал. 1 вр. чл. 357, ал. 1 КТ, който ред е извън приложното поле на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. Относима в конкретния казус е разпоредбата на чл. 404, ал. 3 КТ, която предвижда, че когато задължителното предписание по ал. 1, т. 1 и/или т. 12 се отнася до отстраняване на нарушения на трудовото законодателство и на законодателството, свързано с държавната служба, то може да бъде дадено по искане на работника или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може да бъде решен само от съда. В настоящия случай не са представени доказателства, че процесните трудови възнаграждения са предмет на съдебно производство. По тези съображения се приема, че към момента на тяхното издаване административният орган е разполагал с властнически правомощия да стори това. Не е налице колизия между посочените правни норми. Несъмнено обществените отношения, относно които са дадени предписанията от Д „ИТ“ биха могли да бъдат предмет на разглеждане от съда /трудово - правен спор/, но това не изключва правомощието на контролните органи на Д „ИТ“ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ. В тази връзка приложима е разпоредбата на чл. 404 ал. 4 КТ, според която, когато в случаите по ал. 3 по един и същи въпрос е дадено задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда. Първоинстанционният съд е преценил всички относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал е релевантните за спорното право факти и обстоятелства, и е извел верни правни изводи, които не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Тези изводи се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Административният съд – София област е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид неоснователността на жалбата, не следва да бъде уважено и искането на касатора за присъждане на сторените в хода на съдебното производство деловодни разноски. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, което съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" следва да се заплати на юридическото лице, в структурата на което е административният орган – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,