Определение № 5613 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3986/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от министъра на земеделието и храните, чрез юрк. Воденичарова и от „Аберита“ ООД, чрез адв. Иванова срещу определение № 40397 от 03.12.2025г., постановено по адм. д. № 8933/2024г. на Административен съд София-град (АССГ). С обжалваното определение първоинстанционният съд допълва решение № 33870/16.10.2025г., постановено по адм. д. № 8933/2024г. по описа на АССГ, като осъжда Министерство на земеделието и храните да заплати на „Аберита“ ООД сумата от 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева разноски по адм. д. № 2520/2023г. по описа на Върховния административен съд. В частната жалба на министъра на земеделието и храните се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като молбата на „Аберита“ ООД, подадена чрез пълномощник за присъждане на разноски за съдебното производство в предходните съдебни инстанции по адм. д. № 11501/2021г. по описа на АССГ и адм. д. № 2520/2023г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) е неоснователна и недоказана. Иска се оспореното определение, с което неправилно са присъдени разноски на дружеството да бъде отменено и молбата за присъждане на разноски отхвърлена. В частната жалба на „Аберита“ ООД се твърди, че в оспореното определение № 40397 от 03.12.2025г., постановено по адм. д. № 8933/2024г. на Административен съд София-град (АССГ), съдът не се произнася по искането на дружеството да му бъдат присъдени разноски за първото разглеждане на делото пред АССГ-адм. д. № 11501/2021г. в размер на 1860 лв. Иска да бъде допълнено оспореното определение като бъдат присъдени посочените разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, пето отделение, приема следното: По действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, решението на съда в частта за разноските не може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК е предоставена възможност на страната да поиска изменение на съдебен акт в частта за разноските от съда, който го е постановил. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на дължимостта и размера на направените от страните в съответната инстанция разноски. То е способ за защита срещу съдебния акт в частта за разноските било чрез допълването му, когато съдът не се е произнесъл по своевременно направено искане за присъждане на разноски, било чрез неговото изменение, когато ги е определил неправилно. С частната жалба на „Аберита“ ООД по същество е формирано искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК и по него дължи произнасяне Административен съд София-град, поради което делото следва да бъде прекратено пред Върховния административен съд и върнато на административния съд за произнасяне по молбата. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение