Определение № 1796 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8229/05.04.2023. на А. Г. Г. за отмяна на решение № 412 /30.03.2023 г. по гр. д.№ 2683/2022 г. на ОС Пловдив постановено в производство по чл.422 ГПК. Молителят поддържа, че е налице основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307 ГПК, намира следното: С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от А. Г. против ЧСИ М. Н. иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от неправомерните действия на ответника по изпълнително дело № 2437/2021г. в размер на 966.53 лв.-произтичащи от заплатени банкови такси за превод на суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. По делото е прието за установено, че към момента на образуване на изпълнителното дело молбата на взискателя не е отговаряла на изискванията на чл. 426, ал. 1 от ГПК – не е била подписана от подателя, но ЧСИ, в съответствие с правомощията си, е дал срок на взискателя да подпише молбата за образуване на изпълнителното дело, което е и направено. Установено е, че ЧСИ не е счел за необходимо, да се образува ново дело в момента на отстраняването на нередовността – подписване на молбата по чл.426, ал.1 ГПК, а именно на 17.08.2021 г. Констатирано е, че при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че не са платени две месечни вноски – за месец декември 2020 г. и за месец юни 2021 г., като в изпълнителния лист е посочен и падеж –„считано от 02.05.2012 г.“, а датата на подаване на молбата е 02.08.2021 г. и ЧСИ е приел, че е сезиран и със сумата на издръжката за месец август 2021 г. и е наложил запор до размера на сумата от 1053,53 лв. Тези действия на ЧСИ според настоящия състав не могат да се приемат за незаконосъобразни – ЧСИ е действал в съответствие с правомощията си. Установено е, че с молба от 31.08.2021г. от процесуалният представител на взискателя е заявено, че към момента на образуване на делото издръжката за месец август не е била платена, но е преведена по банковата сметка на взискателя, като с постановление от същата дата ЧСИ е разпоредил връщане на сумата от 130 лв., както и преведената от „ОББ“ АД сума от 1053,53 лв. на длъжника, което е и направено. Съдът е счел, че след като сумата от 1053,53 лв., преведена от „ОББ“ АД, е върната на длъжника, както и сумата, издръжка за месец август, преведена от „Общинска банка“ АД, то за ищеца не са настъпили вреди. Прието е, че за сумите за издръжки за месеците декември 2020 г. и юни 2021г., както и лихвите върху тях, правилно е наложен запор, както и сумата за разноски в полза на взискателя и такси по ТТРЗЧСИ. Прието е, че в случая не са налице незаконосъобразни действия на ЧСИ, респективно – в резултат на тях да е причинена вреда на жалбоподателя. По отношение на разноските, представляващи банкови такси съдът е приел, че същите са резултат от договорни отношения между жалбоподателя и обслужващите го банки, действията на ЧСИ по налагане на запор не могат да се определят за незаконосъобразни, тъй като ЧСИ не е могъл да знае наличността на средства по сметките, като изрично е посочено, че следва да се запорират суми до общ размер на 1053,53 лв., като след установяване на надвнасяне сумите незабавно са възстановени на длъжника. По тези съображения съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 441, ал.1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД В молбата за отмяна молителят поддържа, че е налице основание по чл.303,ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Поддържа, че едва на 10.01.2023г. е могъл да се снабди с документи приложени по изп.д.№437/2021г. на ЧСИ М. А.- л.7-189 от приложенията към молбата, както и с материалите по преписка №841/2021г по описа на Районно управление –гр.Пазарджик /посочени в опис към същата, приключила с мнение за прекратяване/, както и Постановление от 08.09.2021г. за прекратяване на наказателно производство по преписка №3654/2021г. на Районна прокуратура Пазарджик, образувана за престъпление по чл.183 НК/неплащане на издръжка-две вноски/. Настоящият състав намира, че молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, следва да се приеме, че поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и срокът за подаването ѝ е посоченият в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен такъв от снабдяване с новите писмени доказателства. Въззивното решение е влязло в сила на 30.03.2023г., а молбата за отмяна е подадено в тримесечния срок - на 05.04.2023г. Молбата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. Предвид изложените съображения, съдът