Определение № 7454 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6619/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на З. Н. Т. от гр.Хасково, подадена чрез адв. П. Иванов, срещу определение №2430/09.06.2026г., постановена по адм. Дело №713/2026г. по описа на Административен съд Хасково. В частната жалба се релевират и развиват оплаквания за неправилност на обжалваното определение предвид несъответствието му с материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаван на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Кмет на Община Хасково, в писмен отговор, подаден от процесуален представител юрск. В. Василева, оспорва основателността на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на частния жалбоподател срещу заповед №УТ-265/19.05.2026г. на Кмета на Община Хасково. Със заповедта е назначена комисия, на която е възложено извършване на проверка на реализиран строеж в посочен имот по кадастралната карта на гр.Хасково, за който не е спорно, че е собственост на жалбоподателката. В т.1-4 от заповедта, издадена на основание чл.223,ал.2,т.1 и ал.5 ЗУТ е определена дата на проверката, състав на комисията при отсъствие на титуляр, предмет на проверката спрямо собствениците и техните задължения като е указано при неизпълнение на задълженията на собствениците за осигуряване на нормални условия за извършване на проверката осигуряване на принудителен достъп до имота принудително, със съдействие на органите на МВР. За да остави жалбата срещу тази заповед без разглеждане, административният съд е приел, че актът не подлежи на съдебен контрол, тъй като съставлява акт по чл.21,ал.5 АПК – с вътрешнослужебен характер. Като е отчел недопустимостта на образуваното съдебно производство първостепенният съд го е прекратил. Определението е правилно. Обосновано е позоваването от страна на съда от първа инстанция на нормата на чл. 223, ал. 5, т. 2 ЗУТ, според която служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) имат право да изискват всички необходими за проверките документи, данни, легитимация, писмени справки и обяснения от участниците в строителството, от лицата на строежа и строителната площадка, от заинтересуваните администрации, от специализираните контролни органи и експлоатационните дружества. Обжалваната заповед на Кмета на Община Хасково е издадена на това нормативно основание и видно от съдържанието е, че има вътрешнослужебен характер. За събирането на необходимата информация по повод извършвана проверка, чието начало се полага с обжалваната заповед и във връзка с възможността за изпълнение на функциите на контролните органи по ЗУТ, е назначена комисия, на която са вменени правомощия и са дадени насоки във връзка с изпълнението на проверката. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че заповедта има вътрешнослужебен характер и е насочена за изпълнение към членовете на комисията, на които са вменени права и задължения във връзка с възложената им проверка. За собствениците на имота не възникват пряко задължения от тази заповед, нито се засягат техни законни интереси, тъй като указанията за даване на достъп до имота и осъществяване на съдействие са насочени към членовете на комисията. Едва при неизпълнение на нормативно установените задължения на собствениците, предвидени като такива реципрочно спрямо правомощията на контролните органи по чл.223,ал.5 ЗУТ, би се стигнало до необходимост от принудително изпълнение и осъществяване на достъп до имота, чрез евентуално издаване на последващ акт, вече по реда на чл.194, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Именно този акт, издаден по реда на чл.194 ЗУТ и съдържащ нареждане за осигуряване на достъп, скрепено с принуда, е индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл.21,ал.1 вр. С чл.217,т.8 ЗУТ. Заповедта, предмет на настоящото производство, представлява изявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК и като такова не съставлява индивидуален административен акт като част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове, пораждащ задължение за длъжностните лица по осъществяване на контролни функции по ЗУТ. Спрямо собствениците на имота не е вменено скрепено с принуда задължение за изпълнение на заповедта, а на същите само са указани и разписани задълженията, произтичащи от нормата на чл.223,ал.5 ЗУТ. Със обжалваната заповед е дадено начало на административна процедура по ЗУТ като отговорът за законосъобразността на провеждането й би намерил своя отговор при оспорване на окончателния административен акт, ако такъв бъде издаден. Съобразява се и уредбата, съдържаща се разпоредбите на чл. 214 ЗУТ, вр. чл. 215 ЗУТ, които изброяват индивидуалните административни актове по този закон, подлежащи на обжалване. В случая оспорената заповед, издадена на основание чл. 223, ал. 2 ЗУТ не попада в нито една от категориите на изчерпателното изброяване. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. В тежест на частния жалбоподателя - предвид неоснователността на частната жалба, се присъждат претендираните разноски в полза на бюджета на ответната страна – 40,90евро по чл.25а,ал.2 НЗПП за юрисконсултско възнаграждение, до който размер претенцията за разноски е основателна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,