Определение № 265 от 14.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1057/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С.,в лично качество и като пълномощник на С. И. С. срещу разпореждане №344/07.03.2018 г. по ч.гр.д. №667/2017 на АС-гр. В., с което е върната като недопустима частна жалба на С. И. С., поради липса на процесуална легитимация на последния да обжалва разпореждане №2115/19.12.2017 г.,постановено по същото дело, с което е върната частна жалба вх. №2427/07.04.2016 г. на С. Г. С., подадена от нея самата в лично качество срещу определение №187/17.03.2016 г.,с което съдът е прекратил производството по ЧЖ, подадена от последната.В частната жалба се претендира отмяната на обжалваното разпореждане като недопустимо, неправилно и необосновано. Навеждат се и оплаквания за нищожност на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Настоящата частна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната като недопустима частна жалба на С. И. С., съдът е изложил съображения за липса на процесуална легитимация на последния да обжалва разпореждане №2115/19.12.2017 г.,постановено по същото дело, с което е върната частна жалба вх. №2427/07.04.2016 г. на С. Г. С., подадена от нея самата в лично качество срещу определение №187/17.03.2016 г.,с което съдът е прекратил производството по ЧЖ, подадена от последната. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. Самото ч.т.д. №667/15 по описа на ВАС е образувано по ЧЖ на С. С. срещу разпореждане за отказ от освобождаване от държавна такса на същата и съдът се е произнасял по молби и ЧЖ, изходящи лично от нея. Подалият, чрез С. Г. С., върнатата като недопустима частна жалба, С. И. С. не е изобщо страна по спора по ч.т.д. №667/15 по описа на ВАС и в този смисъл не е активно процесуално легитимиран да обжалва, постановените в производството по него актове на съда. Липсата на изписване на пълното лично име на съдията, постановил обжалвания акт, и допуснатата техническа грешка при изписване на годината от датата на постановяването му, не водят до нищожност на последния, както се претендира в ЧЖ, доколкото не изключват качеството му на съдебен акт и не правят неразбираемо неговото съдържание, т.е. изразената в него правораздавателна воля. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение