Решение № 7453 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 308 от 05.01.2026 г., постановено по административно дело № 10386/2025 г. от Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата ѝ против Решение № 231 от 20.08.2025 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, в писмен отговор, писмено становище и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба – К. Й. Ц. – заместник -директор на [заличен текст] – гр. София, в съдебно заседание, оспорва същата. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба – [заличен текст], гр. София, чрез процесуални представители, в писмен отговор и съдебно заседание оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура не взема участие в производството. Върховният административен съд /ВАС/, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е Решение № 231 от 20.08.2025 г. на КЗД, с което е прието за установено, че ответниците К. Й. Ц. – заместник-директор на [заличен текст], гр. София, не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ по признак – произход, както и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от същия закон. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на събраните доказателства е формирал правилни изводи. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тормоз по смисъла на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Фактическият състав изисква кумулативното наличие на нежелано поведение, което се намира в причинна връзка със защитен признак и води до посочените цел или резултат, като ключово за осъществяването му е именно обусловеността на третирането от признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В конкретния случай първоинстанционният съд след извършена цялостна проверка на оспорения административен акт обосновано е приел, че не са установени факти, от които може да се направи извод за по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката пред него по признак „произход" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Правилна е преценката, че неучастието ѝ в конкурсната процедура е следствие от собственото ѝ бездействие, а не от целенасочено неуведомяване – нормативната уредба не възлага на възложителя задължение персонално да информира действащите изпълнители за откриването на конкурса, сроковете и изискуемите документи, като подобно селективно уведомяване би компрометирало състезателното начало на процедурата. Обстоятелството, че жалбоподателката е осъществявала дейността в продължение на 13 години след два спечелени конкурса, само по себе си опровергава тезата за трайно дискриминационно отношение, основано на произхода ѝ. Провеждането на допълнителен конкурс не е нормативно предвидено, поради което отказът да бъде обявен такъв не съставлява неблагоприятно третиране и не се намира в причинна връзка със защитения признак. Законосъобразен е и изводът за липса на тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Соченото нежелано поведение – неблагоприятни условия за провеждане на занятията, разместване на графика и инцидентни конфликтни ситуации с отделни лица – касае въпроси от организационен характер и отношения от междуличностно естество, за които няма данни да са основани на произхода на жалбоподателката, нито да са имали за цел или резултат накърняване на достойнството ѝ и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Част от визираните прояви са и извън релевантния период, а по преписката се установяват отношения на взаимно уважение с други преподаватели в училището, което изключва извод за системно създадена негативна среда по защитен признак. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, изложени подробно в решението е извел правните си изводи подробно и аргументирано, като същите кореспондират със събраните доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на КЗД сумата от 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата от 1000 евро на [заличен текст] – гр. София – разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение