Определение № 79 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2015 г.

Производството е по чл. 248 ал. 1 ГПК. Подадена е молба с вх. № 277 от 02.02.2016 година от Мюсюлманско изповедание [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство [населено място] - [населено място], представлявано от Председателя С. В., чрез процесуалния си представител адв. Ф. Е. – АК С. за изменение на Решение № 134 от 11.01.2016 по гр.д. № 2702/2015 г. на ВКС, II г. о. в частта за разноските. Молителите поддържат, че договорът за правна помощ, въз основа на който са присъдени разноските в касационната инстанция, приложен в производството по ч.гр.д. № 2701/2015 г. на ВКС, II г. о. се отнася единствено до разноските сторени в частното производство. В условие на евентуалност поддържат довод за прекомерност на присъдените в размер на 7 200 лв. /седем хиляди и двеста лева/ разноски за защита пред касационната инстанция. Насрещната страна - [община], чрез процесуалния си представител адв. М. - АК С. З., оспорва молбата, възразява срещу нейната основателност, прилага доказателства за доброволно изпълнение на задълженията по присъдените разноски. Като разгледа молба с вх. № 277 от 02.02.2016 г. - въз основа на данните по делото, настоящият състав, намира същата за процесуално допустима, но неоснователна поради следното: С отговора на касационната жалба по гр.д. 2702/2015 г. на ВКС ІІ г.о., ответникът в касационното производство – [община], чрез адв. М., АК- С. З. е отправил искане в приложения списък на разноските /л. 41/, за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, обективирани в Договор за правна защита и съдействие № 055947/03.04.2015 г. Самият договор е приложен по образуваното ч.гр.д. № 2701/2015 г. на ВКС, II г. о., с което се обжалва Определение № 85 от 16.01.2015 г. по гр. В.д. 414/2014 г. на ОС – Смолян, с което е оставено без уважение искане по реда на чл. 248 ГПК. Двете образувани производства, частното и касационното, се явяват функционално свързани, тъй като от изхода на касационното би зависел и изходът на частно. Неоснователен се явява доводът на молителите, че предметът на договора за правна защита и съдействие се определя от това по коя преписка е приложен същият –договорът обхваща разноските, сторени пред касационната инстанция, независимо, че е представен в производството по ч.гр.д. №2701/2015г. на ВКС, II г.о. След като ответникът по касацията се е позовал на договора и същият е конкретизиран и приложен, макар и по частно производство, свързано делото по основния спор, разноските следва да се присъдят. Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение също се явява неоснователно. Сторените разноски обхващат цялата защита пред касационната инстанция, подаването на отговор на касационната жалба, явяване в открито съдебно заседание, изготвяне на писмени бележки. Настоящият състав, вземайки предвид предмета и спецификите на конкретното дело, намира, че същото е усложнено от правна и фактическа страна, поради което присъдените разноските не се явяват прекомерни. С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.