Определение № 2974 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4100/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Т. П. частна жалба срещу разпореждане № 263 от 05.05.2023 г. на АС- Бургас по в. ч. гр.д. № 86/2023 г. Твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, иска да бъде отменено. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по подадена от „Ен енд Ен Сървис 1“ ООД жалба против действията на ЧСИ И. Б., изразяващи се в насочване на изпълнение срещу движими вещи, собственост на дружеството- жалбоподател, за които е извършен опис от съд. изпълнител, обективиран в протокол от 31.03.22 г. С молба вх. № 13364/07.11.22г. въззиваемата В. П. е направила искане за предоставяне на правна помощ, която с определение № 539/20.02.23г. по в.гр.д. № 1151/22г. е оставена без уважение от ОС-Бургас. С определение № 122 от 17.03.23г. по в.ч.гр.д. № 86/23г., АС- Бургас е оставил без уважение частната жалба на В. П. против определение № 539/20.02.2023г. по гр.д. № 1151/22 г. по описа на ОС- Бургас. Срещу определението на АС- Бургас е подадена частна жалба от В. П., която с разпореждане № 203/05.04.23г. по в.ч. гр.д. № 86/23г. е оставена без движение като нередовна, с дадени подробни указания и посочване на последиците от неизпълнението им. В даденият от съда срок по делото е постъпила молба от В. П. с приложено изложение на касационните основания, което не е приподписано от адвокат, поради което и с обжалваното разпореждане частната касационна жалба е върната. Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено, но по следните съображения: Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба- чл.95 ал.5 ГПК, като съгласно чл.95, ал.6 ГПК определението на съда по частната жалба е окончателно. Ето защо и определението на въззивният АС- Бургас, с което е потвърден отказа на първоинстанционния ОС- Бургас за предоставяне на правна помощ, съставлява окончателен акт и на основание чл.95 ал.6 ГПК не може да бъде предмет на инстанционен контрол. Подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима, като насочена срещу акт, който е изключен от касационен контрол и следва да бъде върната. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че разпореждането на АС- Бургас, с което е върната /макар и по др. съображения/ подадената от В. П. частна касационна жалба срещу определение № 122/17.03.2023г. по ч. гр.д. № 86/2023г. по описа на АС- Бургас, следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.