Определение № 2901 от 15.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1284/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частни жалби на „А. 2016“ ЕООД и „Ниани 2006“ ЕООД срещу определение № 389/06.02.2025 г. по ч. т. д. № 2828/2024 г. на ВКС, I т. о., с което са оставени без разглеждане частни касационни жалби на дружествата срещу определение № 187/14.05.2024 г. по ч. т. д. № 242/2024 г. на Апелативен съд Пловдив. Със същото по частна жалба на „А. 2016“ ЕООД е потвърдено определение на Окръжен съд Хасково за прекратяване на производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от „Юробанк България“ АД срещу „А. 2016“ ЕООД /н./ и е отказано прекратяване на същото производство срещу „Ниани 2006“ ЕООД. Жалбоподателите правят оплакване, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно като постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила и молят за неговата отмяна. Твърдят, че логиката на изложените в атакувания съдебен акт мотиви води до извод за необжалваемост на определението, постановено от първостепенния окръжен съд, което не може да е вярно, защото със същото се прегражда хода на делото по отношение на „А. 2016“ ЕООД. Неправилен според тях е и изводът на съда, че „Ниани 2006“ ЕООД няма право да обжалва определението на въззивния съд. Касае се за различни актове и всяка от страните може да обжалва тези определения. За допустимостта на иска и на производството съдът следи служебно още при постъпване на делото. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от „Юробанк България“ АД, с които е изразено становище за недопустимост на частните жалби, доколкото подаването им е израз на злоупотреба с процесуални права. Целта на жалбоподателите е да забавят процеса с подаването на каскадни жалби. Допълнителен довод срещу недопустимостта на подадената от „А. 2016“ ЕООД жалба е липсата на правосубектност на дружеството – същото е заличено в регистъра. Изразява се становище за законосъобразност на постановеното от ВКС определение. Отговор на частните жалби не е постъпил от Д. М. и К. А.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените от страните доводи и провери данните по делото, намира следното: Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията за редовност, поради което се явяват процесуално допустими. Доколкото в производството, по което е постановен обжалваният съдебен акт, е придадено качеството страна на „А. 2016“ ЕООД, то подадената от дружеството жалба срещу този акт е допустима, независимо от обстоятелството, че същото дружество е заличено в търговския регистър. За целите на процеса същото следва да може да се защити срещу преграждащия акт на ВКС. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че поради заличаване на дружеството „А. 2016“ ЕООД подадената от него частна жалба срещу определението на Апелативен съд Пловдив, потвърждаващо прекратително определение на Окръжен съд Хасково от 18.09.2023 г. по т. д. № 112/2016 г., е недопустима като подадена от неправосубектна страна. Съдът е мотивирал своя акт с обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил законосъобразността на прекратителното определение с твърдения, че правните последици от заличаването му не са настъпили, а с довод, че загубата на правосубектност на един от ответниците засяга целия исков процес. По отношение на частната жалба, подадена от „Ниани - 2006“ ЕООД срещу определение на въззивния съд, с което е било потвърдено определение за отказ да бъде прекратено исковото производство по чл. 135 ЗЗД, предходният състав на ВКС е приел, че „Ниани - 2006“ ЕООД няма интерес да атакува определение на въззивния съд, с което той се е произнесъл по частна жалба на необходимия другар по делото, в случая „А. 2016“ ЕООД, а има интерес да обжалва определението, с което въззивният съд се е произнесъл по собствената му частна жалба. Констатирал е, че „Ниани - 2006“ ЕООД е упражнило това си право с жалба вх. № 5195/18.06.2024 г. По тази жалба е било образувано ч. т. д. № 2827/2024 г. на ВКС, I т.о. и по него е постановено окончателно определение № 388/06.02.2025 г. Изложените в обжалваното определение мотиви следва да бъдат изцяло споделени. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по частната жалба на „А. 2016“ ЕООД е в пълно съответствие с практиката на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК, и обстоятелството, че в частните производства „А. 2016“ ЕООД не е изтъкнало възражения срещу прекратяване на исковото производство спрямо дружеството, а единствено с възражения относно липсата на основания предявената от „Юробанк България“ АД претенция по чл. 135 ЗЗД да остане висяща по отношение на другия ответник „Ниани 2006“ ЕООД. Следователно с подобни доводи „А. 2016“ ЕООД на практика не защитава собствени процесуални права. Напълно споделими са и съображенията, изведени в обжалвания акт, че липсва интерес за „Ниани 2006“ ЕООД да атакува определение, постановено от въззивния съд по частна жалба на неговия другар „А. 2016“ ЕООД, при положение, че „Ниани 2006“ ЕООД има подадена частна жалба срещу определение на въззивния съд, което е постановено в резултат на подадена от дружеството самостоятелна частна жалба. Правата му са упражнени, респективно интересът – защитен. Наред с това, по самостоятелна касационна частна жалба на дружеството срещу акта на въззивния съд ВКС се е произнесъл с определение № 388/06.02.2025 г. Предвид изложеното, обжалваният акт като правилен следва да бъде потвърден. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС