Определение № 57 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 132/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано по частна жалба на „Викторио 18“ ЕООД (в несъстоятелност) и на П. П. С. срещу определение на Великотърновски апелативен съд № 192 от 16.09.2020 г. по гр.д.№ 229/ 2020 г., с което са оставени без разглеждане подадените от същите лица частни жалби срещу решение на Плевенски окръжен съд № 521/ 03.07.2020 г. по гр.д.№ 444/ 2020 г. Въззивният съд приел, че частните жалби срещу първоинстанционния акт, с който е отхвърлена жалбата на „Викторио 18“ ЕООД (в несъстоятелност) и на П. П. С. срещу извършено разпределение по изп.д.№ 1305/ 2017 г. на частен съдебен изпълнител рег.№ ***, са недопустими. Частните жалбоподатели поддържат, че неправилно жалбата на дружеството била счетена за подадена от лице без представителна власт. Същата била подписана от П. С., който към момента на подаването имал представителни права по отношение на дружеството, а се явявал и съдлъжник по изпълнителното дело, разполагащ със самостоятелно право на жалба. Излагат и довод, че въззивният съд бил длъжен да изпрати жалбата до синдика на дружеството за да заяви той дали поддържа същата. Като не сторил това, той допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на акта му. Ответната страна „Банка ДСК“ ЕАД оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение. Недопустимост на жалбата извежда от обстоятелството, че дружеството е обявено в несъстоятелност и само синдикът може да го представлява, а не той е подал жалбата. По отношение на физическото лице поддържа, че то не е обжалвало разпределението и не е легитимирана страна в настоящето производство. Неоснователност на жалбата извежда от обстоятелството, че законодателят не е предвидил задължение за съда да санира пропуските на страните по спора, включително да изпраща жалби до синдик на дружество в несъстоятелност, както и от това, че П. С. не е обжалвал разпределението, жалбата срещу което е оставена без уважение от окръжния съд. Съдът намира частната жалба за допустима. Преграждащото определение е постановено срещу страните, които са сезирали съда и те се явяват формално легитимирани да го оспорят. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на „Викторио 18“ ЕООД (в несъстоятелност) срещу извършено разпределение по изп.д.№ 1305/ 2017 г. на частен съдебен изпълнител рег.№ ***. С решение от 03.07.2020 г. съдът оставил жалбата без уважение. На 20.07.2020 г. „Викторио 18“ ЕООД (в несъстоятелност) и П. П. С. подали жалба срещу съдебното решение. Тази жалба е оставена без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение. Апелативният съд посочил, че легитимирани да обжалват съдебните актове са единствено лицата, имащи качеството на страни по делото, за които съответното определение или решение поражда неблагоприятни последици. Жалбоподателят П. С. не бил обжалвал пред Плевенския окръжен съд разпределението, поради което не бил легитимиран да обжалва и постановеното по делото съдебно решение, с което жалбата на друг длъжник е оставена без уважение. Жалбата, подадена от „Викторио 18“ ЕООД (в несъстоятелност), съдът също счел за недопустима, защото с решение № 80/ 22.06.2020 г. по т.д. № 95/ 2019 г. по описа на Окръжен съд – Плевен дружеството било обявено в несъстоятелност и били прекратени са правомощията на органите му, като П. С. бил лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Съдът посочил, че с постановяване на решението по чл.711 ал.1 т.3 ТЗ не настъпва абсолютно прекратяване на правомощията на органите на дружеството но те могат да упражняват своите правомощия лично или чрез упълномощено от тях лице само в изрично уредените в ТЗ хипотези. Подаването на жалба срещу решение, потвърждаващо извършено разпределение по изпълнително дело, не попадало в изчерпателно регламентираните изключения, затова жалбата на дружеството, подписана от лишеното от право да го управлява лице, се явявала недопустима. Определението е законосъобразно. Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки, при които възниква и се упражнява правото на иск и правото на жалба. Когато жалбата е подадена от лице, което не е страна по делото и не се явява представител на такава страна, тя не поражда задължение за сезирания съд да я разгледа. Също така съдът не може да разгледа жалба, подадена от лице, явяващо се представител на юридическо лице, ако представителната власт на подателят й е прекратена със съдебно решение. В този случай легитимиран да подаде жалбата е назначеният с това съдебно решение представител, комуто следва да бъде връчен препис от обжалвания акт. Същото е прието в обжалваното определение, поради което няма снования то да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд