Решение № 16133 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2012 г.

Решение № 16133 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4476/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Юки-63-Юксел Каледжи" - гр. Кърджали срещу решение № 30/09.01.2012 г., постановено по адм. дело № 2926/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 0911003145/04.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 633/11.07.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 828,47 лв. и лихви 1 453,57 лв.; за 2005 г. в размер на 8 296,85 лв. и лихви 5 262,31 лв.; за 2006 г. в размер на 17 273 лв. и лихви 8 647,76 лв.; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 655,64 лв. и лихви 2 432,77 лв. и за 2008 г. в размер на 4 305,93 лв. и лихви 899,63 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно и приходните органи и съдът са приели, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, като и приложения подход при ревизията противоречи на материалния закон, но въпреки това съдът го е потвърдил. Основното оплакване на касатора се свежда до това, че и ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ уреждат облагане доходите на физическите лица, а не семейно облагане, като е извършено от ревизията и неправилно съдът е приел това възражение за неоснователно, несъобразявайки се с ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред Пловдивският административен съд ЕТ "Юки-63-Юксел Каледжи" е оспорил РА № 0911003145/04.04.2011 г. за установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 1 828,47 лв. и лихви 1 453,57 лв.; за 2005 г. в размер на 8 296,85 лв. и лихви 5 262,31 лв.; за 2006 г. в размер на 17 273 лв. и лихви 8 647,76 лв.; за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 655,64 лв. и лихви 2 432,77 лв. и за 2008 г. в размер на 4 305,93 лв. и лихви 899,63 лв. Първоинстанционният съд е установил, че ревизията е извършена повторно след отмяна с решение № 651/24.08.2010 г. на решаващия орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК на предходен РА № 091000806/23.06.2010 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по чл. 122 поради наличие на основанията по т. 1 и 2 на ал. 1 на цитираната разпоредба, тъй като в ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 50 ЗДДФЛ не са декларирани всички приходи на търговеца. Според съда приходните органи са изследвали всички относими обстоятелства, извършвайки ревизията по аналог съобразно чл. 122, ал. 2 ДОПК и съобразявайки се с вида и характера на фактически осъществяваната дейност, която за ревизирания период е ресторантьорска дейност; платените данъци, мита и такси и други публични задължения; движението и остатъците по банковите сметки на жалбоподателя, като е установено че не всички са декларирани в годишните данъчни декларации; всички официални документи и достоверни данни, събрани в хода на ревизията; дейността на фирмата на едноличния търговец; брутните приходи, доходи и оборот; анализ на търговската дейност на жалбоподателя; обичайния размер на разходите за живот; получените доставки и упражненото право на приспадане на данъчен кредит. При извършената от органите по приходите съпоставка на извършените разходи с получените приходи според съда правилно е определена данъчната основа за облагане, респ. дължимите данъци върху доходите за ревизираните години - 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г. За отделните периоди съдът е установил следното: За 2004 г. не са намерили счетоводно отражение като приход фактури, издадени от "Марио 73" ООД в размер на 924,33 лв., като те не са отразени в отчета за приходите и разходите (ОПР) и в ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Според съда правилно ревизията е приела средна надценка от 40% поради което е прието, че приходите са в размер на 1 319,26 лв. Установено е от органите по приходите и съдът е възприел констатациите им, че има превишение на разходите над приходите в размер на 8 680,26 лв. на семейството му, а отделно като ЕТ превишението е в размер на 65 858,76 лв. или общо 76 699,02 лв. и върху тази данъчна основа е определен и данъка. Съдът се е съобразил, че с решението на решаващия орган за 2004 г. частично е отменен установения от ревизията размер на данъка по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) от 20 683,90 лв. на 1 828,47 лв. и съответните лихви. За 2005 г. съдът е приел установеното от приходните органи, че жалбоподателят е подал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и е декларирал положителен финансов резултат в размер на 3 165 лв., но и че жалбоподателят не е осчетоводил приходи от извършени от него услуги в размер на 85 013,62 лв., които и не са били фактурирани. Наред с това съдът е счел, че правилно ревизията не е признала 4 200 лв., представляващи разходи за гориво поради документалната им необоснованост и въз основа на това е определена данъчна основа в размер на 38 245,55 лв., като след приспадане на осигурителните вноски тази основа е 37 137,80 лв., а данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 8 296,85 с лихви. Според съда взети са предвид и доходите на съпругата на жалбоподателя Гюлнар Каледжи и въз основа на това са определени приходите му. За 2006 г. е установено от съда, че жалбоподателят е подал ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и е декларирал положителен финансов резултат в размер на 3 276 лв., а след приспадане на осигурителните вноски - 2 355,95 лв. и данък - 33,18 лв. Според съда правилно ревизията е установила несъответствия между разходите и приходите в размер на 1 261,95 лв., както и непризнаването на разходи за гориво в размер на 4 597,46 лв. отново поради документална необоснованост. Вследствие на това според съда правилно е определена данъчната основа за облагане в размер на 9 135,41 лв., а след приспадане на осигурителните вноски - 8 185,37 лв. Правилно съдът е счел, че органите по приходите са се съобразили и с доходите на съпругата на жалбоподателя, вследствие на което е установено превишение на разходите над приходите със с 66 586,33 лв., като е определена годишна данъчна основа за облагане 74 771,70 лв. и данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) 17 273 лв. и съответните лихви. За 2007 г. съдът е установил, че жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и е деклариран положителен финансов резултат 2 631 лв., а след приспадане на осигурителните вноски - 1 854 лв. Според съда правилно ревизията е установила несъответствие между декларираните приходи и разходи, както и декларираните облагаеми доставки по СД по ЗДДС в размер на 2 150 лв. Установено е също така неправилно отразени разходи за закупени стоки от "Беата" ООД и ЕТ "Марио-73-Мариян Стоянов" в общ размер от 3 206,97 лв., които са осчетоводени по разходната сметка, вместо по сметката за отчитане на закупените материали. Неотчетени са и приходи, поради това, че закупените стоки са реализирани от жалбоподателя в размер на 6 057,64 лв. Правилно според съда органите по приходите са установили неотчетени приходи от извършени услуги и доставки на материали и горива за строителните обекти на "Юксел Каледжи" ЕООД и "Саба" ООД, останали нефактурирани в общ размер от 24 095,87 лв. Отново съдът е приел, че правилно приходните органи не са признали разходи за гориво, които са документално обосновани в размер на 8 367,54 лв., като е определена данъчна основа за облагане 31 358,82 лв., а след приспадане на осигурителните вноски - 30 581,82 лв. И за тази ревизирана година са взети предвид от ревизията и съдът ги е възприел приходите и разходите на съпругата на ревизирания субект, като въз основа на това е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ 6 655,64 лв. За 2008 г. е установено от съда, че жалбоподателят е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, като е декларирал положителен финансов резултат в размер на 2 899,22 лв., а след приспадане на осигурителните вноски - 2 087,44 лв. и деклариран данък по чл. 48 ЗДДФЛ 313,12 лв. Съдът е възприел констатациите на ревизионния акт за установеното неправилно осчетоводяване по разходната сметка вместо по сметката за закупени материали от "Беата" ООД в размер на 418,42 лв., като общо неотчетените приходи са 627,63 лв. Правилно според съда ревизията е взела предвид неотчетените приходи от извършени услуги и доставки на материали и гориво за строителните обекти на "Юксел Каледжи" ЕООД и "Саба" ООД, които не са били фактурирани в размер на 44 627,56 лв. И за тази ревизирана година съдът е приел, че правилно не са признати разходи за гориво в размер на 11 115,39 лв., вследствие на което е определена данъчна основа за облагане - 29 517,99 лв., а след приспадане на осигурителните вноски тя е 28 706,21 лв., като установеното превишение на разходите над приходите е 2 164,08 лв. Съдът е счел, че годишната данъчна основа за облагане, вследствие на посочените преобразувания то ревизията е 28 706,21 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4 305,93 лв. и лихви. Обжалваното решение е правилно постановено. Основното възражение пред първоинстанционния съд е, че ревизията неправилно е обложила доходите на семейството, а не на ревизираното лице. Това възражение съдът е приел, че е неоснователно, тъй като при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК от доходи с неустановен произход, имущественото и финансовото състояние на жалбоподателя се изследва с оглед на всички факти, имащи значение за правилното им определяне. В този смисъл според съда правилно е направено съобразяване от приходните органи на приходите и разходите, които са семейна имуществена общност (СИО) съгласно чл. 19 СК (отм.), респ. чл. 21 и чл. 32 от сега действащия СК. В тази връзка настоящият съдебен състав на касационната инстанция следва да добави следното: Ревизията на касатора е извършена на неговия едноличен търговец. Последният с регистрацията си по чл. 56 и сл. от ТЗ не губи качеството си на физическо лице, а само се разширява неговата правосубектност, предвид осъществяваната и регистрирана търговска дейност. Затова и законодателят в ТЗ - Част Втора, Дял Първи, Глава Осма, уреждащи статута на едноличния търговец е озаглавил "Търговец физическо лице". Следователно, когато се извършва ревизия освен приходите и разходите на едноличния търговец, се изследват и вземат предвид при облагането и приходите и разходите на ревизирания субект като физическо лице. Поради тази причина облагането на едноличния търговец е по ЗОДФЛ (отм.), респ. ЗДДФЛ, а не по корпоративното подоходно облагане. Предвид, че се облага стопанската дейност на едноличния търговец законодателят в чл. 26, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 8, ал. 6 ЗОДФЛ (отм.) изрично е приел, че облагаемият доход се формира по реда на ЗКПО, но по този закон не се определя данъкът. В този смисъл предвид установеното от ревизията, а впоследствие и от решаващият съд недеклариране на приходи и непризнаване на разходи, както и съобразяване с доходите и разходите на съпругата на касатора, правилно ревизията е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 при съобразяване и анализ на всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Предвид разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК в тежест на касатора е било при условията на пълно насрещно доказване да опровергае констатациите на приходните органи, които се считат за верни до доказване на противното. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е проведено в едно съдебно заседание, на което не се е явил касатора (жалбоподател пред първата съдебна инстанция), не е ангажирал доказателства, не е направил доказателствени искания и затова правилно въз основа на събраните доказателства по време на ревизията, съдът е постановил и своето решение. Другото основно оплакване на касатора е за неправилно облагане доходите на семейството му, а не само неговите. Разпоредбите на чл. 19 СК (отм.) и чл. 21 от сега действащия СК въвеждат презумпция за съвместен принос и на двамата съпрузи за придобитото по време на брака, независимо на кое име от двамата съпрузи е извършено придобиването. Личният принос, който опровергава СИО следва да се докаже по установения в посочените кодекси ред. Такива доказателства от касатора не са представени нито пред приходните органи, нито пред съда. При необорване на посочената презумпция неоснователно е оплакването в касационната жалба. Следва да се отбележи, че при установяване на данъчната основа за облагане, ревизиращите органи и съдът са се съобразили, че са взети приходите и разходите на съпругата на касатора, но като физическо лице, а не от дейността й като "ЕТ "Аралия-Гюлнар Каледжи". В ревизионния акт изрично приходните органи при определяне на данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), респ. чл. 48 ЗДДФЛ на касатора са изчислили по э, имайки предвид формираната между съпрузите СИО, но само като физически лица, без да е включена и търговската дейност на съпругата. В този смисъл неоснователно касатора се оплаква, че не е съобразено ТР № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС. В това тълкувателно решение изрично е прието, че презумпцията за съвместен принос се изключва от СИО придобитото по време на брака от едноличния търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Ревизията се е съобразила с тази постановка, като е взела предвид разходите и приходите на съпругата на касатора, но само, както се посочи по-горе като физическо лице, а не е са включени приходите и разходите от нейната търговска дейност като едноличен търговец. В този смисъл е извършено съобразяване с цитираното тълкувателно решение на ВКС, както от приходните органи, така и от първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка съдът е изградили правните си изводи, поради което решението му е и обосновано и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,