Определение № 55 от 10.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1713/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. Б. против разпореждане № 496/31.08.2023 г. по гр.д.№ 213/2022г. на Окръжен съд – Плевен, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение, с което, след отмяна на първоинстанционното решение № 36/29.01.2023 г. по гр.д.№ 602/2022 г. на Районен съд - Червен бряг, е отхвърлен предявеният от М. Б. Б. против Д. Г. И. иск, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 535 ТЗ - за установяване вземане на ищеца от ответника, в размер на 14 800 лева, на основание запис на заповед от 03.06.2015г.. Жалбоподателят оспорва преценката на въззивния съд за касационна необжалваемост на въззивното решение, с оглед цената на иска от 14 800 лева - под минималния законодателно определен праг за касационна обжалваемост по търговски дела. С оглед качеството на страните – физически лица и разглеждането на спора като гражданско дело в предходните инстанции, жалбоподателят счита, че следва да намери приложение чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. първо ГПК. Доколкото въззивният съд е разгледал въведеното от ответника каузално правоотношение – по договор за изработка / чиято уредба е в ЗЗД, а не в ТЗ /, спрямо което записа на заповед има обезпечителна функция, жалбоподателят счита, че делото следва да се квалифицира като гражданско, както и формално е образувано, макар да не споделя извода на съда за доказаност на това каузално правоотношение, оспорвайки същото. Ответната страна - Д. И. – оспорва частната жалба и поддържа съображенията на въззивния съд, за търговския характер на делото. Акцентира на обстоятелството, че основание на претенцията е запис на заповед – абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване,, на основание чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 286 ал. 2 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Предявен е иск по чл.422 ал.1 ГПК за установяване вземане на ищеца от ответника, на основание запис на заповед, в размер на 14 800 лева. Ответникът е противопоставил каузална причина за издаването на ефекта - сключен договор за изработка на машина за биткойни, по който е възложител, а ищецът – изпълнител. Твърди, че записа на заповед обезпечава задължението на възложителя да плати възнаграждение за изработеното, но че вземане от същото не е възникнало, тъй като ищецът не е изработил възложеното. Въззивният съд е приел за доказана така въведената обезпечителна функция на записа на заповед и правоизключващото възражение на ответника, предвид което променил правния резултат, отхвърляйки иска. Частната жалба е неоснователна. Предявеният иск е с цена под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост по търговски дела, съгласно чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. второ ГПК - 20 000 лева, като не попада и в изричните изключения, съгласно същата разпоредба / искове за собственост или вещни права върху недвижими имоти и обуславящи ги, съединени с тях искове /. Търговският характер на делото се основава на произхода на вземането / арг. от чл. 365 ГПК / – запис на заповед, като абсолютна търговска сделка, съгласно чл. 1 ал. 1 т. 8 ТЗ, независимо от сключването й между физически лица. Абстрактният характер на сделката обективно изключва изводимо от съдържанието й качество „потребител“ за страни по същата. Според настоящия състав, избраното от ищеца основание на претенцията му - записа на заповед, а не каузално правоотношение, което същият обезпечава, оспорвайки и твърдяното от ответника, изключва възможността му да се позовава на качество „потребител„. Каузалната причина за ефекта, въведена от ответника и поддържана само от него, позволява единствено той да се позове на изключението, въведено с чл. 113 ГПК / в актуалната му редакция / във връзка с Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. по тълк.д. № 3/2019 г., ОСГТК на ВКС. Но дори да не се сподели този извод, каузалната причина установявана в хода на производството, по повод която е издаден записа на заповед, не предпоставя качество „потребител “, тъй като предмет на сключения договор за изработка с изпълнител – ищеца и възложител - ответника, плащането на възнаграждението по който ответникът твърди, че записът на заповед обезпечава, е за изработването на „машина за биткойни“ – предмет, който не е предназначен за лична употреба, а за търговски цели, като се съобрази определението за потребител в пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП: "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение