Определение № 628 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 620/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. В. П., [населено място] срещу определение от 09.07.2012г., постановено по гр.д.№ 3836/11г. от Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му за изменение на постановеното решение от 03.04.2012г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представила списък по чл.80 ГПК, както и доказателства, че адвокатство възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е уговорено и платено. Определението е правилно. Съгласно нормата на чл.80, изр.2 ГПК изменение на решението в частта за разноските може да се иска, само ако страната е представила на съда списък на разноските. В случая, списък не е депозиран. Претенцията е единствено за адвокатско възнаграждение, като молителят е била представляван от адвокат М.. По силата на чл.78, ал.1 ГПК в разноските на страната се включва адвокатско възнаграждение, ако такова е било заплатено. Възнаграждение по Наредба № 1/2004г. се определя от съда в хипотезите по чл.78, ал.6 ГПК, чл.78, ал.8 ГПК и чл.38 ЗА, които не са налице. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд