Определение № 57 от 01.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3227/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място], обл. Велико Т. срещу Определение № 437 от 25.06.2015 г. по т.д. № 697/ 2014 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която като е осъден на основание чл. 248 ГПК ищецът [фирма] - [населено място] да плати на ответника [фирма] разноски за въззивната инстанция 73 280.36 лв. - внесена държавна такса, не са осъдени затова и [фирма] - [населено място] и [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] - трети лица - помагачи на ищеца. Жалбоподателят обосновава правния си интерес от възможността при осъдителен диспозитив и срещу третите лица -помагачи, по-лесно да събере разноските, които са в значителен размер. Ответникът по частната жалба [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] счита, че същата е нередовна, тъй като към нея не е приложено изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК; оспорва я и като неоснователна по съображения, че с процесуалното си поведение той не е предизвикал разноски, различни от тези, които ответникът по делото би направил за защитата си спрямо ищеца. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 78 т. 10 ГПК - не е причинил разноски на ответника; понесените от последния разноски щяха да са налице и без участието на [фирма] по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с обжалваното определение частично е уважена молба по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 1 т. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена в срок и редовна. Поради това е неоснователно възражението на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] за нередовност на частната жалба поради непредставяне на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК. С обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК [фирма] - [населено място] е осъдено на основание чл. 78 ал. 4 ГПК да плати на [фирма] разноски по делото за въззивната инстанция 73 280.36 лв. - внесена държавна такса, в който смисъл е уважена молбата по чл. 248 ГПК и не е уважено искането да се осъдят за разноските и третите лица - помагачи на ищеца [фирма] - [населено място] и [фирма] - в несъстоятелност - [населено място]. Определението е правилно. Претендират се разноски за въззивното производство - внесена от ответника [фирма] - [населено място] държавна такса 73 280.36 лв. по подадената жалба. Не се установява по делото третите лица-помагачи на ищеца да са причинили със свои процесуални действия разноски, които да се дължат на ответника по делото. Не е налице условието по чл. 78 ал. 10 пр. 2 ГПК и правилно с обжалваното определение, като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд е уважил искането на ответника за присъждане на разноски за въззивното производство само срещу ищеца по делото и не е уважил искането за осъждане и на третите лица-помагачи на ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение