Определение № 10772 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10563/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Д. С., чрез адв. В. Василев, против Определение № 10448 от 04.09.2026 г. по адм. дело № 2787/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането на С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-1030-001094 от 27.08.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" - Пловдив. Според частния жалбоподател определението е неправилно. Излага доводи за наличие на значителни и труднопоправими вреди, които му причинява допуснатото на заповедта предварително изпълнение. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът - началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция", не изразява становище. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е и основателна. Административен съд - Пловдив е сезиран с жалба от В. Д. С. срещу Заповед № 25-1030-001094 от 27.08.2026 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Пловдив, сектор "Пътна полиция" - Пловдив. за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б з)бб) от Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП. Жалбоподателят е отправил с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин релевантното обстоятелство, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Приел е за неоснователно твърдението на лицето, че възпрепятстването му да управлява лек автомобил, създава вреди от категорията на тези по чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото същият не може да изпълнява родителските си задължения, свързани с транспортиране на детето му до училище и до др. институции. Определението е неправилно. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 АПК, съгласно които разпоредби допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед посочената разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Съгласно нормата на чл. 22 ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящия случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Необосновано първостепенният съд е приел, че ангажираните от жалбоподателя доказателства не обосновават необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед за ППАМ. Представените пред АС - Пловдив два броя ЕР на ТЕЛК удостоверяват наличието на [%] неработоспособност на оспорващия и на неговата майка. От друга страна, видно от съобщение по вх. № 73521 от 24.07.2026 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Д-р Иван Селимски" - Сливен се установява, че бащата на жалбоподателя Д. С. е входирал документи за освидетелстване в ТЕЛК поради претърпян [заличен текст]. Едновременно с това съгласно решение по гр. дело № 905/2023 г. по описа на РС- Пловдив, след прекратяване на брака на В. С. с Н. С., родителските права по отношение на дъщеря им Р. С., на [възраст] години, са предоставени на жалбоподателя и детето живее при него. При така представените писмени доказателства се обосновава извод за настъпване на значителни или труднопоправими вреди, които могат да настъпят от предварителното изпълнение на заповедта, свързани с невъзможността адресатът на ПАМ да води малолетното си дете на училище, тренировки, на лекар, както и да осигурява ежедневни грижи за родителите си, намиращи се във влошено здравословно състояние. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед за ППАМ, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение