Определение № 12509 от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. П. П. срещу Определение № 881/21.10.2025 г. на Административен съд (АС) – Разград, постановено по адм. дело № 216/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. П. П. против мълчалив отказ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД да предостави информация за обработвани от него лични данни на жалбоподателката, производството по адм. дело № 216/2025 г. по описа на АС – Разград е прекратено и Д. П. П. е осъдена да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсва оспорим административен акт. В тази връзка излага съображения, че съдът е следвало вместо да лишава жалбоподателя от правна защита, да разгледа изричния отказ по същество, като счита, че квалификацията на жалбоподателя относно оспорвания акт – в случая мълчалив отказ, не обвързва съда. Излага съображения за неправилност на изводите на съда относно липсата на обработване на лични данни. Сочи, че съдът не е изяснил и релевантната фактическа обстановка. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за касационната инстанция и адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Частният жалбоподател се представлява от адв. Паров. Ответникът – „Мост Финанс Мениджмънт“ АД оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. Стоянов. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения. За да остави без разглеждане жалбата на Д. П. П. и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: На 23.06.2025 г. Д. П. П. е подала молба до „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, получена на 27.06.2025 г., с искане на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“, в качеството й на субект, на когото се обработват лични данни, да й бъдат предоставени копия от всички документи, съдържащи нейни лични данни, обработвани от дружеството във връзка с дейността му, за придобити нейни задължения чрез цесия от трети лица. На 11.07.2025 г. е получила писмен отговор от „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, че до момента на получаване на запитването дружеството не е обработвало лични данни, отнасящи се до нея. Съдът е посочил, че полученото писмо Д. П. е приела, като отказ да й бъде предоставена информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези данни. Причината да счита, че ответникът обработва нейни лични данни, било получаването на съобщения на мобилен телефон [тел. номер] със следното съдържание: „Вашият работодател ще бъде уведомен за мерки по събиране на задължението. Във Ваш интерес е да се свържете незабавно с нас на [тел. номер]“. Съдът е посочил още, че ответникът е възразил, че съобщението не е било адресирано към Д. П., а към трето лице, чиито лични данни се обработвали от дружеството. Заявил е, че е извършена проверка в информационните системи по предоставената от жалбоподателката идентифицираща информация, но дружеството не е обработвало и не обработва лични данни, свързани с посочените от нея три имена и ЕГН. При така установените факти и предвид твърденията на страните съдът от правна страна е приел, че жалбата е насочена срещу мълчалив отказ. Ответникът е бил сезиран с молба, представляваща заявление по чл. 37б от Закона за защита на личните данни и се е произнесъл по нея с изричен акт. Уведомил е заявителката, че не е обработвал нейни лични данни. Съдът е посочил, че този отговор не представлявал отказ на администратор на лични данни да предостави информация по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. След като ответникът не е оперирал с лични данни на жалбоподателката, той не би могъл да предостави или да откаже достъп до такива. Посочил е, че жалбоподателката се позовава на текстово съобщение, което било негодно да докаже съществуването на правоотношение, възникнало между нея и ответника, във връзка с което той обработвал нейни лични данни. Не било установено на кого принадлежи мобилният номер, от кого и при какви обстоятелства е посочен на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД. Поради това е приел, че твърдението на ответника, че съобщението е било адресирано към трето лице, не е опровергано. Определението е неправилно по следните съображения. Неоснователно в частната жалба се сочи, че съдът не е обвързан от посоченото от жалбоподателя относно обжалвания административен акт. Напротив съдът при определяне предмета на жалбата винаги изхожда от посоченото от жалбоподателя какво обжалва. В случая от изложеното в жалбата до първоинстанционния съд не може безпротиворечиво да се определи какъв е бил предметът на жалбата, с която е сезиран съдът – дали мълчалив отказ по подаденото на 23.06.2025 г. заявление или изричният отговор от 11.07.2025 г. Независимо, че в началото на жалбата се сочи, че се обжалва мълчалив отказ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, в същата се обсъжда получения отговор от 11.07.2025 г. В петитума на жалбата се иска отмяна на отказ на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни. Съдът е приел жалбата срещу обжалвания мълчалив отказ за допустима и редовна и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като след получаване на административната преписка и становището на ответника, не е дал възможност на жалбоподателя да уточни обжалвания от него административен акт, доколкото в случая чл. 58, ал. 3 АПК не е приложим. Съдът е следвало да даде възможност на жалбоподателя да уточни кой е обжалвания от него административен акт и с оглед на това да прецени допустимостта на жалбата, защото продължаването на процесуалните действия на съда, съответно правните последици за жалбоподателя, ще са различни, ако той обжалва мълчаливия отказ по заявлението от 23.06.2025 г. или изричния такъв от 11.07.2025 г. по подаденото на 22.06.2025 г. заявление. След уточняване предмета на жалбата съдът следва да разпредели доказателствената тежест между страните – чл. 171, ал. 5 и чл. 170, ал. 3 АПК, във връзка с твърденията им и след събирането на относимите към спора доказателства да се произнесе със съдебен акт. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените в настоящото определение указания. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение