Определение № 4373 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2190/2026 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на М. Н. С., И. Д. С. – лично и като законен представител на М. М. С., чрез пълномощника им адв. Л., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. трето ГПК на влязлото в сила решение № 244/06.03.2025 г. по възз. гр. д. № 292/2024 г. на Апелативен съд-София, с което е отменено първоинстанционното решение № 6418/14.12.2023 г. по гр. д. № 7523/2022 г. на Софийски градски съд и вместо това са уважени предявените искове, като 1) прогласен е за недействителен на основание чл. 40 ЗЗД по отношение на ищците Г. Г. Н. и В. Г. Н. договор за покупко-продажба по нотариален акт № / г., т., рег. №, дело № / г. на нотариус В. Г., с който Г. Д. Н. (наследодател на ищците), представляван от пълномощника си М. Н. С. е продал на М. Ю. С. недвижим имот, находящ се в гр. С., район „Н.“, кв. „И.-“, на ул. „Ц.“ № с построената в него двуетажна жилищна сграда с идентификатор със застроена площ на всеки етаж от по кв. м., при описани в акта граници; 2) на основание чл. 108 ЗС е признато за установено, че Г. Г. Н. и В. Г. Н., като наследници на продавача, са собственици на по идеална част от процесния имот и ответниците са осъдени да им предадат владението. Ответниците по молбата Г. Г. Н. и В. Г. Н. със съгласието на своята майка С. В. Н., чрез пълномощника им адв. М., са подали отговор, в който на първо място, поддържат, че молбата е недопустима, а при условията на евентуалност – неоснователна. Предявяват претенция за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде 1 оставена без разглеждане по следните съображения: В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание няколко хипотези, общото между които е обстоятелството, че решаващата воля на съда по съществото на спора е формирана въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно деяние - неистински документ, неистинност на свидетелските показания; неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител, във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред, като под „надлежен съдебен ред“ в трайната практиката на ВКС е изяснено, че се разбира да е постановена влязла в сила присъда (или споразумение по НПК) за съответното престъпно деяние, или - в случай на неистински документ, тази неистинност да е установена от гражданския съд с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал. 5 ГПК /в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК/. (Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС). Това тълкуване се извежда и от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл. 305, ал. 1, ал. 2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. В случая, молителите не излагат твърдения за наличието на установяване по описания ред на посочените в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обстоятелства. Единствено се твърди, че вещото лице, изготвило заключението пред въззивната инстанция, е дало невярно заключение. Няма и представени доказателства, които да обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК - липсва влязла в сила присъда или споразумение по НПК, с които да е установена неистинност на заключението на вещото лице, на което е основано влязлото в сила решение на Апелативен съд-София. Твърдението, че е подаден сигнал до Софийска районна прокуратура под № 6528/2026 г., по който се извършва прокурорска проверка, не представлява доказателство, установяващо посочените в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обстоятелства. Производството за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и чл. 304 ГПК е уредено като самостоятелно, извънинстанционно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените причини, поради което е недопустимо в хода на производството по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК да се установява твърдяната неистинност на писмен документ, заключение или показания на свидетел. В случая, както се посочи, предпоставките за допустимост на молбата за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, не се установяват, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане. 2 Ответниците по молбата претендират присъждане на разноски, но липсват доказателства за направени такива. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение