Решение № 5001 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3312/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Крумовград, представен от адв. Сеидахмед, срещу решение № 347/19.02.2026 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм.д. № 646/2025г., с което са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Крумовград. Доводите на касатора са за недопустимост на решението и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за наличие у жалбоподателя на правен интерес от оспорването на обявената за нищожна част от нормативния административен акт. Правният интерес не следвал от регистрирането на постоянен адрес, както и от притежаването на недвижим имот на територията на населено място в обхвата на териториалните предели на действие на подзаконовия нормативен акт. Изразява убеждение, че техниката на възпроизвеждане в приетата от ОбС наредба на разпоредби от закон не засяга валидността на подзаконовия нормативен акт в частта, възпроизвеждаща нормите от закона. Иска обезсилване на решението и прекратяване на делото, а в условията на евентуалност - отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от подзаконовия нормативен акт. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касация - Н. Р. Н. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство пред Адм. съд Кърджали е образувано по жалба на Н. Н. против разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Крумовград. Мотивите на първоинстанционното решение съдържат описание на динамичния фактически състав по издаването на подзаконовия нормативен акт. По установяванията на съда Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Крумовград е приета с решение № 425/20.02.2003 г. по протокол № 30 на ОбС Крумовград на основание чл.21, ал.1, т.7 ЗМСМА, чл.9 ЗМДТ и §51 от ПЗР на ЗМДТ, като разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 не са изменяни. По правните изводи на съда оспорената част от Наредбата е приета от компетентен орган при спазване на изискванията за кворум и мнозинство; нормативния административен акт е във формата за действителност и при приемането му са спазени административнопроизводствените правила. За преценката за материална законосъобразност на обжалваната част от ПЗНА съдът е изследвал съдържанието на оспорените разпоредби и е установил, че съответстват по съдържание на правилата на чл. 128, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ. Приел е, че източник на нормотворческата компетентност на общинския съвет за приемане на наредбата е чл. 9 ЗМДТ, като тя е ограничена до определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Обективните предели на предоставената със закона компетентност не включвали създаване на правни норми за реда за осъществяване на административнонаказателна отговорност за нарушения по наредбата, което предмет на регулиране с оспорените разпоредби. Приетите извън нормотворческата компетентност на органа на местно самоуправление съдът е определил като нищожни. Същевременно създаването на правни норми с нормативен административен акт за регулиране на обществени отношения, които са регулирани с нормативен акт от по-висока степен противоречало на правилото на чл. 8 ЗНА. С обжалваното решение е прогласена нищожността на оспорената част от нормативния административен акт и са присъдени в полза на жалбоподателя деловодни разноски. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на тричленния състав на Адм. съд Кърджали е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на жалбоподателя е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 1 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Оспорилият разпоредбите на подзаконовия нормативен акт е административнонаказателно отговорно лице (съобр. чл. 26, ал. 1 ЗАНН) и притежава имот в териториалните предели на действие на този акт, а създадените с разпоредбите правила са за реда за осъществяване на административнонаказателна отговорност за нарушения по наредбата. Затова и от действието на оспорената част от нормативния административен акт може да се засегнат права, свободи или законни интереси на оспорващия, което е същината на прогресивния характер на правото му да достъп до съд. Съответстваща на материалния закон /вж. чл. 8 ЗНА, чл. 76, ал. 1 и 3 АПК, чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 9 ЗМДТ/ е познавателната дейност на първостепенния съд за определяне на източниците на правото за овластяването на общинския съвет с компетентност за издаване на нормативни административни актове и за обективните предели на тази компетентност в конкретното ѝ проявление за издаване на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Крумовград в оспорената част. При действието на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Като актове по прилагане на закон те могат да уреждат само материята, за която е предвидено да бъдат издадени (вж. чл. 12 ЗНА). По правилото на чл. 42 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове в разпоредбата, която овластява да се издаде нормативен акт по прилагането на закон, се посочват освен видът на акта и органа който следва да го издаде и обхвата на овластяването – до цялата уредена със закона материя, или до отделни нейни части. В заключителна разпоредба на акта по прилагане на закон се посочва разпоредбата от закона, въз основа на която е издаден (така чл. 43 от Указа). Според § 4 от ПЗР на Наредбата за определянето… на ОбС Крумовград тя е издадена на основание чл. 9 ЗМДТ. Създадената с чл. 9 ЗМДТ нормотворческа компетентност за общинския съвет е за приемане на наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Това е заявеният предмет на регулиране по чл. 1 от Наредбата за определяне… Извън него и съответно извън овластяването по чл. 9 ЗМДТ е регулирането на обществените отношения с чл. 56 и чл. 57 от Наредбата. Липсата на материална компетентност правилно е определена като порок на оспорената част от ПЗНА, водещ до нищожност. Компетентността на ОбС Крумовград за приемането на разпоредби със съдържанието на чл. 56 и чл. 57 от Наредбата е изключена и от наличието на извършено със закон регулиране на същите обществени отношения – с правилата на чл. 128, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ. Нормотворческата компетентност на общинския съвет е за издаване на наредби, с които урежда неуредени с нормативни актове от по-висока степен обществени отношения и то съобразно тези нормативни актове (вж. чл. 8 ЗНА). За колективния орган на местно самоуправление не съществува правомощие да регулира с нормативен административен акт вече регулирани със закон обществени отношения, а и такава регулация е лишена от предмет. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение, което следва да се обнародва по реда на чл. 194 АПК. При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 1 000 евро. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като част от претендираните от ответника по касация разноски. Възражението не е обосновано с доводи, основано на критерите по чл. 36, т. 3 ЗАдвокатурата, към които препраща чл. 161, ал. 2 ДОПК. Не обсъжда фактическата сложност на делото, засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,