Определение № 6821 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5946/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Х. В. от гр. София срещу определение № 3785 от 03.04.2026 г. по адм. дело № 3419/2026 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 3311 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Твърди, че неправилно съдът отхвърлил искането му за обезсилване на определение № 3311 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град, след като е оставил без разглеждане частната му жалба срещу определението на АССГ. Счита, че приложното поле на чл.233 ГПК не се разпростират само до случаите, в които е постановен акт по същество, но и когато жалбата е оставена без разглеждане. Позовава се на практика на ВАС, съгласно която последица от оттегляне на иска е обезсилването на постановеното прекратително определение. Иска отмяна на обжалваното определение, в частта с която е отказано обезсилване на определение № 3311 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него да се обезсили определение № 3311 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като съобрази наведените в частната жалба доводи и прецени правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното: В случая, с определение № 3311 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град, на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу разпореждане по т. 8 от Решение №4 на СОС от 15.01.2026г., с което се допуска предварително изпълнение на решението Столична община да участва в публична продан за придобиване на 97/400 идеални части от съсобствения с В. имот с [идентификатор], започваща на 16.01.2026г. Това определение е обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на ВАС, като в хода на производството пред ВАС, частният жалбоподател е подал писмена молба вх. № 9362 от 31.03.2026 г., с която е заявил, че се отказва изцяло от оспорването на разпореждането по т. 8 от Решение №4 на СОС от 15.01.2026г., като едновременно с това е поискал определение № 3311/27.01.2026г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град, да бъде обезсилено. С обжалваното определение в настоящото производство определение на ВАС е оставена без разглеждане частната жалба на В. Х. В. срещу определение № 3311 от 27.01.2026 г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. срещу разпореждане по т. 8 от Решение №4 на СОС от 15.01.2026г., с което се допуска предварително изпълнение на решението Столична община да участва в публична продан за придобиване на 97/400 идеални части от съсобствения с В. имот с [идентификатор], започваща на 16.01.2026г. За да постанови този резултат, тричленен състав на ВАС е приел, че частният жалбоподател е подал писмена молба вх. № 9362 от 31.03.2026 г., с която е заявил, че се отказва изцяло от оспорването на разпореждането по т. 8 от Решение №4 на СОС от 15.01.2026г., като едновременно с това е поискал определение № 3311/27.01.2026г. по адм. дело № 985/2026 г. по описа на Административен съд София-град, да бъде обезсилено. Съдът е посочил, че действително при оттегляне на оспорването в хода на касационното производство, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, с който той се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 233 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и производството по делото следва да бъде прекратено. Въпреки това в случая няма основание за приложение на чл. 233 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК и обезсилване на съдебния акт, тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 и т.4 АПК. Поради това приложението на чл.233 от ГПК е безпредметно, тъй като би довело до същия резултат - оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството, но на друго основание - това по чл.159, т.8 от АПК. Определението е правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите на тричленния състав на ВАС, че при оттегляне на оспорването в хода на касационното производство, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, с който той се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 233 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и производството по делото следва да бъде прекратено. В случая, обаче не е спорно, че АССГ не се е произнесъл с акт по същество, а е прекратил производството по делото, поради което прекратителното му определение не подлежи на обезсилване. Разпоредбата на чл.233 от ГПК, която предвижда, че ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, а когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва, е неприложима в случаите когато съдът не е постановил решение по същество, а е прекратил производството поради недопустимост на оспорването. Цитираната от частния жалбоподател практика на ВАС е неприложима, тъй като е постановена при други факти. По тези съображения определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия