Определение № 334 от 29.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 837/2012 г.
ВКСII търговско отделение29.11.2013 г.докладчик Ваня Алексиева
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение на второ търговско отделение на ВКС № 627 от 23.09.2013 год., по т.д.№ 837/2012 год., както следва: ОСЪЖДА Н. Й. К. от [населено място], Софийска област да заплати на ЕТ А. Г. П., упражняващ търговско дейност под фирма ”А. П.”, със седалище и адрес на управление в [населено място] сумата 500 лв. /петстотин лева/, деловодни разноски. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. на ВКС № 9543 от 18.10.2013 год. молителят ЕТ А. Г. П., упражняващ търговско дейност под фирма ”А. П.”, със седалище [населено място] е поискал допълване на постановеното по настоящето дело определение № 627 от 23.09.2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на молителя деловодни разноски, възлизащи на сумата 6000 лв. - адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата – Н. Й. К. в срока по чл. 248, ал.2 ГПК е възразил по допустимостта и, позовавайки се на отсъствие на надлежно възникнала представителна власт за адв.Д. Ц.- САК и алтернативно – по основателността и.На осн. чл.78, ал.5 ГПК същият е направил и възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. С определение № 627 от 23.09.2013 год., по т.д.№ 837/2012 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1374 от 20.07.2011 год., поправено с решение № 269 от 24. 02. 2012 год., двете по в.гр.д.№ 1393/2008 год., по касационната жалба на Н. Й. К. от [населено място], Софийска област. В срока по чл.287, ал.1 ГПК настоящият молител, в качеството си на ответник по касационната жалба, чрез пълномощниците си - адв. В. Л. и Д. Ц., надлежно упълномощени с пълномощно от 28. 06.2012 год./л.71/ е оспорил достъпа до касационен контрол, като алтернативно е изложил и подробни съображения за неоснователност на въведените касационни оплаквания. В същия срок тази страна е поискала и присъждане на деловодни разноски за производството по чл. 288 ГПК, възлизащи на сумата 6000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 14 от 28.06.2012 год., сключен с адвокат Ваня Л.- САК, за осъществената от същата защита –„ изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена срещу решение от 20.07.2011 год., по гр. д. № 1393/2008 год. на Софийски апелативен съд и представителство пред ВКС”, приложен като писмено доказателство на л.72. Следователно съобразени изхода на дело в касационната инстанция, и момента на искането за заплащане на направените от молителя разноски дават основание да се приеме, че в случая предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК са осъществени. Произнасяйки се по основателността на искането за допускане на подадената от Н. Й. К. касационна жалба до разглеждане по същество, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от ответника в касационното производство деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК молбата се явява основателна, но само до размера на сумата 500 лева, поради следното: В рамките на срока по чл.248, ал.2 ГПК ответната по молбата страна е поискала намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Следователно съобразени уговорения единствено с адв.Л. и реално заплатен и адвокатски хонорар, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществените от страна на последната процесуални действия, налагат да се приеме, че сумата от 6 000 лв. е силно завишена. Освен, че същата е общо относима както към изготвяне отговор на касационната жалба, така и към осъществяване на процесуална представителство пред ВКС, което обуславя разделянето и според извършените от страна на повереника правни действия в касационната инстанция, то предвид задължителните постановки в т.3 на ТР № 6/06.11.2013 год., по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС и правилото на чл.9, във вр. с чл.7, ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 год. на Висшия адвокатски съвет и чл.36 ЗА тази сума следва да бъде редуцирана до размера на 500 лв.. Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 ГПК, във вр. с чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Цитирани разпоредби
11- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 3 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 36 ЗА
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 78, ал. 3
- чл. 9