Определение № 50433 от 10.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2118/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. М. С. и И. И. Н., чрез процесуален представител, срещу Определение № 1704 от 01.07.2021г. по в.гр.д. № 1578/21г. на САС, ГК,10 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането им за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. В частната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното определение, въз основа на които се претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната частна жалба - ЗД“Бул Инс“АД депозира отговор, с който заявява становище за недопустимост на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С постановеното по делото въззивно решение след частична отмяна и потвърждаване на обжалваното и от двете страни първоинстанционно решение, като краен резултат са отхвърлени исковете на П. М. С. и И. И. Н. с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявени срещу ЗД“Бул Инс“АД, за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на М. П., настъпила в резултат на ПТП от 18.09.2018г., за разликата над по 150 000 лв. до размера от по 200 000 лв. Решението е потвърдено в останалите обжалвани части за уважената част над по 130 000 лв. до по 150 000 лв., както и в отхвърлената част за разликата над по 200 000 лв. до по 300 000 лв. С молба, подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, въззивниците П. М. С. и И. И. Н. претендират изменение на решението на САС в частта за разноските като искат присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. С обжалваното определение съставът на САС след констатация, че въззивната жалба е подадена на 12.02.2021г., от която дата считано е влязло в сила решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на всеки един от ищците сумата от 130 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019г., е приел, че ищците, като титуляри на парични вземания, не попадат в кръга на лицата по чл.38, ал.1 от ЗАдв. От мотивите към акта е видно, че преценката за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищците за осъществената безплатна правна помощ във въззивното производство, решаващият съд е обосновал с извода, че представляваните не са материално затруднени лица по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 ЗА. От своевременно представените от ищците в хода на въззивното производство договори за правна помощ от 09.07.2021г. е видно, че същите са сключени при условията на безплатно осъществяване на правната услуга в хипотезата на чл.38, ал.1,т.3 ЗА – „роднини, близки или друг юрист“. Оставянето без уважение на молбата по чл. 248 ГПК поради приета от съда за недоказана от страната хипотеза на чл.38, ал.1 ЗА, различна от реално договорената между страните по договорното правоотношение, е обстоятелство, достатъчно да обуслови извод за неправилност на обжалвания акт. След като съобрази размера на потвърдената уважена обжалвана част от претенциите, т.е. неоснователната част на въззивната жалба на ответното дружество, възлизаща на по 20 000 лв., или общо 40 000 лв., в рамките на обжалваната от двете страни част на решението от по 170 000 лв., или общо 340 000 лв., следващото се на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззивните ищци, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на по 4 930 лв., или общо 9 860 лв., с оглед изхода на спора е в размер на по 580 лв., или общо 1 160 лв., за който частната жалба следва да се уважи. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени изцяло, като се постанови ново, с което в полза на адвокат Д. С. се присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение