Решение № 4542 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Д. И. от гр.Русе, чрез процесуален представител адв.Д.Костадинов, срещу Решение № 1813 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 238/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2153-17-35/27.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе, с което е отхвърлена жалбата на И. и е потвърдено разпореждане № 4/прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Русе. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че пенсията за инвалидност правилно е била отпусната от датата на инвалидизиране - 10.12.2024 г., а не от датата на подаване на заявление-декларация за освидетелстване от ТЕЛК - 28.02.2024 г. Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е назначил съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли размера на инвалидната пенсия, както и че решението страда от липса на конкретни мотиви относно начина на формиране на размера на пенсията. Поддържа, че са нарушени принципът на справедлив процес и принципът на служебното начало, като съдът не е обсъдил възраженията на жалбоподателя и служебно не е събрал необходимите доказателства. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което се отмени оспорения административен акт или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Русе, с писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Иска да се остави в сила обжалваното решение като правилно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на решаващия съд. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-17-35/27.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 4/прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Русе, с което на Г.И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, в частта относно датата на отпускане на пенсията и размера й. Съдът е установил, че с Експертно решение № 92574/224/10.12.2024 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Канев“ АД, гр. Русе, на Г.И. са определени 60,00 % ТНР, дата на инвалидизиране - 10.12.2024 г. и срок на инвалидността - 01.12.2026 г. въз основа на подадено от Г.И. заявление-декларация за освидетелстване с вх. № 182024022827600/28.02.2024 г. на РКМЕ. Експертното решение не е оспорено в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето. На 10.01.2025 г. медицинската комисия към ТП на НОИ – Русе е потвърдила изцяло Експертно решение № 92574/224/10.12.2024 г. на ТЕЛК /Решение № 0014 от зас. № 1/. Със заявление вх. № 2112-17-923/13.12.2024 г. до ТП на НОИ –Русе, И. е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като от описа на осигурителния му стаж е удостоверил, че към датата на инвалидизиране има придобит осигурителен стаж от 42 години, 10 месеца и 26 дни. С Разпореждане № 4 /прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе на И. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал. 1 от КСО за 60 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, считано от 10.12.2024 г., със срок на инвалидността до 01.12.2026 г., в минимален размер на 493,48 лева, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, до определянето на размера по реда на КСО. Разпореждането е обжалвано от И., като с оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 2153-17-35 от 27.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, Разпореждане № 4 /прот. № N01041 от 30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе е потвърдено. В мотивите на решението е посочено, че определената с влязло в сила експертно решение дата на инвалидизиране – 10.12.2024 г. е в съответствие с нормата на чл. 94 от КСО, която се явява и начална дата на отпускане инвалидната пенсия, поради което и разпореждането за нейното отпускане е прието за законосъобразно. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемите се форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че спорът е правен и касае определянето на датата, от която на Г.И. следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО и наведеното пред първоинстанционния съд несъгласие с размера на отпуснатата пенсия. След анализ на разпоредбите на чл. 72, чл. 73, чл. 74 и чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО и установеното, че И. е подал документи за пенсиониране в 2-месечния срок от придобиване на правото, съдът е приел, че пенсията му правилно е отпусната от датата на придобиване на правото, т.е. от датата на инвалидизиране – 10.12.2024 г. Приел е за неоснователни доводите, че инвалидната пенсия е следвало да бъде отпусната от 28.02.2024 г. - датата на подаване на заявление-декларация за освидетелстване от ТЕЛК, тъй като законът не свързва началната дата на пенсията със сроковете за произнасяне от органите на медицинската експертиза, а и към датата 28.02.2024 г., един от правопораждащите правото на пенсия юридически факти, а именно инвалидността, не е съществувал. Съдът е счел и че органът правилно е определил размер на пенсия по чл. 75, ал. 4 от КСО в минимален размер от 493,48 лева до определянето на размера й по реда на КСО, съобразявайки разпоредбите на чл. 75, ал. 4, т. 3 и чл. 70, ал. 12 от КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г. Посредством аритметични операции съдът е изчислил, че пенсията правилно е определена в размер на 493,48 лева, представляващ именно 85 процента от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2024 г.. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са твърденията за необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Несъстоятелни са и твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в процеса не е препятствано, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и задълбочено е анализирал релевантните за спора обстоятелства, поради което обжалваното решение е надлежно мотивирано. Настоящият състав не констатира допуснати от съда съществени процесуални нарушения. В проведеното на 27.05.2025 г. открито съдебно заседание процесуалния представител на Г.И. изрично е заявил, че не поддържа искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза относно размера на пенсията за инвалидност, тъй като въпросът е правен. В контекста на горното, съдът е счел, че за изчисляване на размера на отпусната по чл. 75, ал. 4, т.3 от КСО инвалидна пенсия не се нуждае от специални знания и съобразявайки разпоредбите на чл. 75, ал. 4, т. 3 и чл. 70, ал. 12 от КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г., посредством аритметични операции е установил, че определения от административния орган размер от 493,48 лева, възлизащ на 85 процента от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2024 г., е определен правилно. Ето защо, несъстоятелни са твърденията на касатора, че с неназначаването на експертиза, съдът е нарушил принципа на служебното начало и спорът е разрешен при непълнота на доказателствата. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че пенсията на И. правилно е отпусната от датата на инвалидизиране -10.12.2024 г. Същите са в съответствие с императивните разпоредби на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от КСО, които регламентират следните възможни дати за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а именно: датата на придобиване на правото; датата на подаване на заявлението за пенсиониране и датата на заявлението до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране. В случая приложима се явява разпоредбата на чл.94, ал.1, предл. първо от КСО, тъй като заявлението за пенсиониране е подадено на 13.12.2024 г., в двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от КСО, броим от датата на придобиване на правото – 10.12.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, поради което правилни се явяват изводите на първоинстанционния съд, че законът не свързва началната дата на пенсията със сроковете за произнасяне от органите на медицинската експертиза. Предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 4, т. 3 от КСО, която регламентира, че за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто, размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер по чл. 70, ал.12 КСО и чл. 10, т. 2 от ЗБДОО за 2024 г., споделими се явяват и изводите на първоинстанционния съда относно размера на пенсията за инвалидност. С оглед изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на Г. Д. И. срещу Решение № 2153-17-35/27.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 4/прот. № N01041/30.01.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-Русе, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,