Определение № 728 от 11.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е от Н. Й. Н., чрез процесуалния му представител, определение от 15.11.2012г. по гр.д.№ 10654/ 2012г., с което ГС София е оставил без уважение искане за изменение на решение в частта му за разноските. В срока за произнасяне Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като е констатирал, че по поставения за разглеждане въпрос има образувано за разглеждане ТД№6/2012 на ОСГК ТК на ВКС, а именно т. 16 по въпроса: “Как се определя минималния размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес- по чл.7, ал.1, т.1 или по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/ 2004г.” е счел, че следва на основание чл.292 ГПК да спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира, че производството по делото с оглед приемането на решение по Тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГК ТК на ВКС, следва да се възобнови. С оглед даденото тълкуване в т.16 ТД№6/2012 на ОСГК ТК на ВКС, а именно, че: Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения”, настоящия съдъбен състав намира, че частната жалба е неоснователна. По повод подадена молба от 10.10.2012г. от Н. Н. за изменение на решение от 27.09.2012г. в частта му за разноските съдът, в обжалваното определение е счел същата за неснователна, тъй като размерът на разноските в решението е определен при условията на чл.78, ал.5 ГПК, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по направено възражение от другата страна по спора -“ Н. Б.”АД. Именно това определение е било обжалвано от Н. Н. пред настоящата инстанция. С оглед даденото разрешение и в цитираното по-горе тълкувателно дело Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Същото е постановено в съответствие с разпоредбата на закона и даденото задължително тълкуване на приложимата правна норма от ВКС. С молба от 27.05.2013г. Н. Й., чрез процесуалния си представител, е поискал да му се присъдят и разноските по касационно гр.д.№1376/2013г., по което с определение от 23.05.2013г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 27.09.2012г. по гр.д.№19654/2012г. на ГС София, по жалба на -“ Н. Б.”АД. С оглед даденото разрешение в т.8 от ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС, в която е прието, че липсата на списък в хипотеза, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, настоящия състав намира, че оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 1700 лева, които жалбоподателя следва да му заплати. Предвид изложените съображения, съдът