Определение № 4269 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 176 от АПК. Образувано е по искане на процесуалния представител на Риссман България ООД за допълване на решение № 1450 от 10.02.2026 г., постановено по адм.д. № 10811/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Искането е администрирано с разпореждане на председателя на първо отделение, за произнасяне по искане № 3, съдържащо се в подадена частна жалба от дружеството, съдържаща три искания. С решението си, чието допълване се иска, Върховният административен съд,, състав на първо отделение е отменил решение № 4067/22.08.2025 г., постановено по адм.д. № 328 от 2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, постановил е друго решение, като е отхвърлил жалбата на Риссман България ООД срещу ревизионен акт № 22000123001337-091-001/13.12.2023 г. С подаденото искане се иска допълване на постановеното съдебно решение, обосновано с обстоятелството, че в диспозитива и в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на касационната жалба, подадена от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, направено от дружеството. Искането е недопустимо. Постановяването на допълнително решение е регламентирано в чл. 176 от АПК. Основание е съдът да не се е произнесъл по цялото оспорване. В процесния случай съдът се е произнесъл по цялото оспорване, поради което искането е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Предмет на оспорване ред Върховния административен съд е било решението на Административен съд Благоевград, постановено по адм.д. 328 от 2024 г. Предметът на оспорване е бил определен от касационния жалбоподател – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, от касационния жалбоподател не е направено искане за допълване на решението по повод заявеното оспорване. Приложимостта на чл. 176 от АПК предполага липсата на произнасяне по цялото оспорване. Действително, в отговора на касационната жалба и в съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил възражение за недопустимост на касационната жалба. Подаденото възражение, обаче не формира заявения предмет на оспорване, заявен от касационния жалбоподател и не е част от оспорването. Непълнотата на съдебното решение се отнася към обстоятелството на липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквото обстоятелство на липса в процесния случай не се установява. За да е налице хипотеза на непълно решение е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. Съобразява се и обстоятелството, че на подаденото възражение е даден отговор в постановеното съдебно решение, като на стр. първа от същото, жалбата е определена като допустима. По този начин съдът е съобразили определението си, постановено в откритото съдебно заседание, че ще прецени направеното възражение в срока по чл. 172, ал. 1 от АПК. Не е налице и допусната очевидна фактическа грешка. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение