Определение № 833 от 14.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 752/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], предявена от С. Д. П., в качество на управител на дружеството, против определение № 96 / 28.06.2012 год. по в.т.д. № 172 / 2012 год. на Великотърновски апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима подадената от дружеството, чрез същия представител, частна жалба срещу решение № 95 / 18.05.2012 год. по т.д.№ 92 / 2011 год. по описа на Плевенски окръжен съд. Изложените в частната жалба доводи са относими към произнасянето по същество по жалбата на страната срещу решение № 95 / 18.05.2012 год. по т.д. № 92 / 2011 год., но не и към мотивите на атакуваното определение, основаващи се на позитивния за [фирма] резултат, с така постановеното решение № 95 / 2012 год. на Плевенски окръжен съд, по жалба на дружеството срещу отказ на А. № 20120403111113 / 05.04.2012 год., с което същият е отменен и разпоредено вписване на заявените обстоятелства, на основание решения на Общото събрание на дружеството от 26.09.2008 година. Постъпил е отговор от [фирма], но представлявано от Р. В. А., заявител в регистърното производство, в качеството на управител на дружеството, единствено разполагащ със законна представителна власт, с довод за недопустимост на частната касационна жалба, предвид липсата на такава за подалия жалбата С. П., чието качество на управител е отнето с решение на ОС от 26.09.2008 год. – заявено за вписване. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната касационна жалба, като подадена срещу определение, преграждащо за произнасянето по подадена от същото лице ,твърдящо законна представителна власт по отношение на [фирма], частна жалба, следва да се приеме допустима. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалба, с правно основание чл.25 от ЗТР, срещу отказ на А., предявена от [фирма], чрез представляващия го управител Р. А., заявител в регистърното производство. Отказът има за предмет вписване на решения на ОС на дружеството от 26.09.2008 год., за освобождаване на съдружника С. П. от качеството му на управител, както и за изключването му като съдружник, на основание чл. 126 ал.3 т.3 от ТЗ. С решение № 95 / 18.05.2012 год. по т.д.№ 92 / 2011 год. по описа на Плевенски окръжен съд отказът на А. е отменен и разпоредено вписване на преждепосочените обстоятелства. Въззивната жалба, преценена като недопустима, предвид уважената жалба на дружеството и на основание чл.537 ал.1 ГПК, е оставена без разглеждане. Съдът не се е произнасял по наличието на законна представителна власт за дружеството, в лицето на С. П., който с подаването на въззивната жалба срещу позитивното първоинстанционно решение очевидно отрича правните последици на взетите от ОС на 26.09.2008 год. решения за отнемане качеството му на съуправител и изключването му като съдружник, предвид което и обосновава жалбата си с доводи за тяхната незаконосъобразност, обуславящи допустим предмет на искове по чл.74 от ТЗ. В този смисъл същият, макар от името на [фирма], обосновава личен правен интерес от атакуване на решението на Плевенски окръжен съд по жалбата с правно основание чл.25 от ЗТР, при демонстрирана липса на такъв от страната [фирма], чрез представляващия я управител Р. А., обуславящ и допустимостта на настоящата му частна жалба. Атакуваното въззивно определение е правилно като краен резултат, но по съображения, различни от изложените от Великотърновски апелативен съд.Принципно правилни са съображенията на въззивната инстанция, че позитивното решение по жалба срещу отказ за вписване на А., на основание чл.25 ал.1 от ЗТР и предвид охранителния характер на производството, идентично на общата за охранителните производства разпоредба на чл.537 ал.1 от ГПК, е окончателно. Този извод, обаче, би бил кореспондиращ на подадена въззивна жалба от [фирма], чрез представляващия го управител Р. А., заявител и в регистърното производство. Страна в регистърното производство, респ. обжалването по реда на чл.25 от ЗТР е дружеството, по чиято партида се претендира вписване. С оглед предмета на исканото и допуснато с решението на Плевенски окръжен съд вписване, по отношение на съдружниците, респ. дружеството, С. П. не разполага с правомощията на управител, тъй като във вътрешните отношения между съдружниците обвързващото действие на така взетото решение за освобождаването му настъпва веднага и не се предпоставя от вписването съгласно чл.140 ал.4 от ТЗ / така реш. № 690 / 03.12.2008 год. по т.д.№ 349 / 2008 год., реш. № 39 от 15.04.2011 год. по т.д.№ 526 / 2010 год., реш. № 90 от 11.09.2009 год. по т.д. № 439 / 2008 год. на ВКС, ТК /. Доколкото страната - [фирма], представлявана от управителя Р. А., не само не споделя, а изрично отрича правен интерес от обжалването / молба вх.№ 4876 от 05.06.2012 год. /, Варненски апелативен съд е следвало да остави без разглеждане частната жалба по съображения свързани с предявяването й от лице, неразполагащо с право да представлява дружеството - страна в производството и при непреодолима липса на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, при изрично отречения интерес на дружеството от поддържането й. Следователно определението на Варненски апелативен съд, макар по различни от наведените съображения, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение