Решение № 4902 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11941/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Черноочене, чрез юрк. Керим, срещу решение №2049 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело №385/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова заповед № 1144/20.09.2024 г. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът А. А. Х., чрез адв. Христозов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на А. А. Х. заповед № 1144/20.09.2024 г., издадена от кмета на Община Черноочене, с която на основание чл.225, ал.2,т.1 и т.3 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж “стопанска постройка”, находящ се в поземлен имот с пл.н. №57 по кадастралния плана на [населено място], община Черноочене, от собственикът на имота и наследник на А. Х. Р. / извършител на строежа/ - А. А. Х.. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган в надлежно проведена процедура, но се явява незаконосъобразна поради нарушение изискванията на материалния закон /чл.225, ал.2,т.1 и т.3 ЗУТ/ и процесуалните правила по чл.59 АПК. Решението е подробно мотивирано както от фактическа така и от правна страна, като е прието, че изграждането на стопанска постройка в поземлен имот с пл.н. №57 е извършено с надлежно издадени строителни книжа по чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ /отм./, а именно: Скица-виза № 24/24.03.1999 г., Разрешение за строеж № 33/08.04.1999 г. и Протокол №1 /04.05.1999г. за строителна линия и ниво. Разрешеното строителство е за стопанска постройка с размери 5.00м/7.00м. без проект на един етаж на източната имотна граница. Констатациите на органа по незаконно строителство, че постройката навлиза в съседния общински имот и е с по-голяма застроена площ и етажност / 2 етажа вместо един/ не се потвърждават от комплексната съдебно-техническа експертиза, която установява и грешка в действащия кадастрален план от 1993г./ разминаване на югоизточната граница/. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. В хода на производството е установено, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на материалните и процесуални изисквания, но на несъответно правно основание и в нарушение императивните изисквания на чл.59 АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативния акт №2/05.08.2024г. са оборени в съдебното производство от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза. Освен това е установено, че процесната „стопанска постройка“ е изградена при наличие на изискуемите по ЗТСУ и ППЗТСУ/ отм./ строителни книжа, които не включват проект, т.е. правното основание по т.3 на ал.2,чл.225 ЗУТ се явява несъответно. Обоснован и правилен е и изводът в обжалваното решение за липса на предпоставките по второто ,посочено в процесната заповед правно основание – т.1 на ал.2,чл.225 ЗУТ, тъй като е безспорно по делото обстоятелството, че за населеното място, вкл. имота на адресата на процесната заповед, няма действащ ПУП, а само кадастрален план. Установено е също, че югоизточната кадастрална граница на имот с пл.н. 57 не отговаря на фактическата такава, съществуваща на място. В тази връзка заповедта е постановена в противоречие с изискването на чл.59, ал.2, т.4 и т.5 АПК, което съставлява нарушение по чл. 146, т. 2 АПК и е основание за отмяна само на това формално основание. Процесната заповед, освен, че съдържа противоречие между мотивната и диспозитивната си части, разпорежда премахване на т.н. в практиката „неясен предмет“, тъй като е постановено премахване на цялото изградено в имота допълващо застрояване – селскостопанска постройка, а не само на частта, която според административният орган е изградена „в повече“ от разрешеното. Това съставлява много съществен порок на заповедта, тъй като се разпорежда премахване и на законно изградената част от сградата. Диспозитивът на заповедта за премахване на незаконен строеж следва да е изключително прецизен по отношение пределите на предмета на премахване, тъй като е недопустимо определянето на вида и обема на незаконния строеж, да се предоставя в преценката на органа по изпълнението по чл.271 АПК. Заповед с неясно и точно посочено задължение не съставлява годно изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 АПК. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че е незаконосъобразно и позоваването в процесната заповед на правното основание на чл.225, ал.2, т.1 ЗУТ, тъй като допълващото застрояване в имот с пл.н. 57 е предвидено със скица-виза №24/24.03.1999г., поради което не може застрояването да е в противоречие с ПУП, какъвто не съществува в правния мир. Освен това вещите лица не установяват съществено разминаване на параметрите на изградената стопанска постройка с визата. Второто визирано в заповедта правно основание е по чл.225, ал.2, т.3 ЗУТ, което определя строеж като незаконен, когато е изграден „при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4“, т.е. нормата не обхваща всички хипотези на съществено отклонение от одобрения проект, а само тези по първите четири точки – нарушение предвижданията на ПУП, изисквания за строителство в територии с особена превантивна или териториално устройствена защита, несъвместимост с предназначението на територията и нарушение на строителни и други относими правила и нормативи. Мотиви в тази насока липсват изцяло в процесната заповед, което отново сочи на съществено нарушение по смисъла на чл.59,ал.1 във връзка с ал.2, т.4 от АПК. Домотивиране и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, вкл.мотиви, от съда е недопустимо, тъй като обосновката от фактическа страна и правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган, определя обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и рефлектира пряко върху процесуалното право на защита на страните. Именно поради това се касае за съществен порок на обжалвания акт, водещ до незаконосъобразността му на това формално основание, което е с преюдициално значение и е достатъчно основание за неговата отмяна. Произнасяйки се в този смисъл, административният съд е постановил обоснована и законосъобразна отмяна на процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер на 1000 лв / 511,29 евро/, договорено и надлежно заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,