Определение № 2667 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на „Ваканционно селище „Русалка” АД, със седалище и адрес на управление град София, подадена чрез адв. М. Стойков, срещу решение № 1504 от 06.08.2025 г., постановено по адм. дело № 449/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Каварна, чрез юрк. П. Алексиева, в писмен отговор, изразява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ и моли за оставянето й без разглеждане. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба и предлага да се остави без разглеждане и се прекрати образуваното по нея касационно производство. Върховният административен съд, второ отделение, приема подадената касационна жалба за недопустима по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против заповед № 805/ 29.07.2024 г. на кмета на Община Каварна, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2, ал. 3, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати описаните преместваеми обекти - КПП и три автоматични бариери. Съгласно изричната норма на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ / ДВ бр. 25 от 2019 г. /, обжалваното решение е окончателно, както правилно е вписано в диспозитива му, т. е. касационният контрол е изключен по силата на изрична норма в специалния закон /ЗУТ/. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на нормата на чл. 153, ал. 1, т. 3 от Закона за горите, тъй като разпоредените за премахване КПП и три автоматични бариери с процесната заповед съставляват преместваеми обекти по чл.56 ЗУТ по вид и предназначение, а не архитектурни елементи, обслужващи отдих и туризъм. Освен това водещия критерий за приложимост на процесуалната норма на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ е правното основание на оспорваната заповед – чл.57а ЗУТ. Предвид изложеното определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство – да се прекрати. При този изход на делото искането на ответникът за присъждане на направените по делото разноски е основателно, поради което касаторът дължи юрк.възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 52 евро /100лв/, определено по реда на чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,