Определение № 293 от 03.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 499/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 344/27.05.2026 г. на съдията-докладчик по ЧНД № 396/2026 г. по описа на Окръжен съд-Плевен, с което е прекратено производство по делото и е повдигнат спор за подсъдност пред ВКС между Окръжен съд-Плевен и Софийски градски съд по отношение на местно компетентния съд, който да се произнесе по признаването на решение на несъдебен орган за налагане на финансова санкция на българския гражданин Г. Н. Г., [дата на раждане], с ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес [населено място],[жк], [улица], ет.2, ап.6. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на съдилищата и приложените по делото материали, намери следното: По повод постъпило искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган в Република Австрия, срещу Г. Н. Г. с посочен адрес на обичайно пребиваване в [населено място] пред Окръжен съд – Плевен е било образувано като нчд № 360/2025 г. по описа на съда производство по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 12.05.2025 г., Окръжен съд-Плевен е прекратил производството по делото и е го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд по съображения, че в резултат на извършена по делото справка от ГРАО се установило, че засегнатото лице е с постоянен и настоящ адрес [населено място],[жк], [улица], ет.2, ап.6 и че предвид разпоредбата на чл.31, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции в конкретния случай делото е подсъдно на СГС. При постъпване на делото в СГС същото е било образувано като нчд № 3294/2025 г. по описа на този съд. С разпореждане № 1007 от 23.03.2026 г. съдията-докладчик е прекратил производство по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС между Софийски градски съд и Окръжен съд-Плевен по отношение на местно компетентния окръжен съд, който да се произнесе по признаването на решение за налагане на финансова санкция № BH GS/03/246000279584/24 от 07.01.2025 г. на несъдебен орган на Република Австрия на българския гражданин Г. Н. Г.. Аргументирал се е доводи, че ОС – Плевен преждевременно е прекратил производството пред себе си и е препратил делото по подсъдност на Софийския градски съд, тъй като съдията докладчик от окръжния съд, определен според населеното място, посочено в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, е бил длъжен, на първо място, да призове засегнатото лице от така посочения адрес, а ако това призоваване се окаже неуспешно – да изиска необходимите справки за установяване на местонахождението му и едва след тях, евентуално, да направи преценка за местна неподсъдност на делото пред себе си. По повдигнатия спор за подсъдност ВКС се е произнесъл с определение № 181/02.04.2026 г., постановено по кчнд № 283/2026 г., с което е изпратил прекратеното нчд № 3294/2025 г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане и решаване по същество на Окръжен съд-Плевен. При новото постъпване на делото в Окръжен съд-Плевен същото е било образувано като нчд № 264/2026 г. по описа на този съд. С разпореждане на съдията-докладчик № 205/06.04.2026 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като е разпоредено препис от приложеното удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимнопризнаване на финансови санкции да се изпрати на засегнатото лице Г. Н. Г. с последен известен адрес: [населено място], обл. Плевен, [улица], с ЕГН [ЕГН] и същото да се уведоми за датата и часа на съдебното заседание. Впоследствие с протоколно определение по протокол № 337/23.04.2026 г. съставът на Окръжен съд-Плевен е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд. Мотивирал е това свое решение със съображения, че в изпълнение на указанията на ВКС е положил усилия да призове засегнатото лице на посочения адрес в удостоверението, изготвено от компетентния орган в издаващата държава; че изпратената до този адрес призовка е била върната в цялост с отбелязване върху нея, че лицето не е известно нито на живущите на адреса, нито на съседите; че поради тази причина повторно е изискана справка за постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице и от същата се установило, че регистрацията му не е променена от 07.02.2014 г. и че все още лицето е регистрирано на постоянен и настоящ адрес в [населено място], / район /, [улица], № 16, ет.2, ап.6; че въз основа на така установените факти и предвид разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗПИИКОРНФС се налага производството по делото да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд. Постъпвайки отново в СГС, делото е било образувано като нчд № 2943/2026 г. по описа на този съд. С разпореждане № 1785/20.05.2026 г. с оглед задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16, ал.1-8 от ЗПИИРКОРНФС, преценявайки материалите по делото и характера на обвинението съдията-докладчик е намерил, че делото е подсъдно на Софийски градски съд и е разпоредил на засегнатото лице да бъдат връчени преписи от всички документи, въз основа на които е образувано производството, както и да му се укаже, че в седем дневен срок от връчване на книжата може да вземе становище, както и че може да представи пред съда доказателства за евентуално извършено изпълнение от негова страна на финансовото задължение. С последващо разпореждане № 1792/20.05.2026 г. по съображения, основани на постановеното по реда на чл.44, ал.1 от НПК определение № 181 от 12.04.2026 г. на ВКС по КНЧД № 283/2026 г. по описа на същия съд, съдията-докладчик от СГС е прекратил производството по делото и отново го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд-Плевен. При поредното постъпване на делото в Окръжен съд-Плевен то е образувано като нчд № 396/2026 г. по описа на съда. С разпореждане № 344/27.05.2026 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС между Окръжен съд-Плевен и Софийски градски съд по отношение на местно компетентния съд, който да се произнесе по признаването на решение на несъдебен орган за налагане на финансова санкция на българския гражданин Г. Н. Г., с ЕГН [ЕГН], с постоянен и настоящ адрес [населено място],[жк], [улица], ет.2, ап.6. В това разпореждане, проследявайки процесуалното развитие на делото и основавайки се на липсата на положителен резултат от извършените от ОС-Плевен действия по установяването на засегнатото лице на посочения адрес в изпратеното от издаващата държава удостоверение по чл. 4 от ЗПИИАКОРНФС, както и на получените актуални данни за регистрацията на засегнатото лице по постоянен и настоящ адрес на територията на Република България – в [населено място], съдията-докладчик е приел, че Окръжен съд – Плевен не е местно компетентен да се произнесе по казуса. Настоящият касационен състав намира този извод на съдията-докладчик от Окръжен съд - Плевен за правилен. С оглед изричната разпоредба на чл. 31, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да разгледа искането за признаване на решението за налагане на финансови санкции е съответният окръжен съд, в чийто съдебен район се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. По делото е изяснено, че регистрацията на засегнатото лице по постоянен адрес и по настоящ адрес е на територията на [населено място] и е актуална към момента. Постоянният адрес е адресът, на който дадено лице избира да бъде вписано в регистъра на населението, и този адрес, съгласно чл. 93, ал. 7 от Закона за гражданската регистрация, съставлява адресът му за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, а настоящият адрес е адресът, на който лицето живее (чл. 94, ал. 1 от ЗГР). В случая, както се посочи, и двата адреса са установени на територията на [населено място]. До момента в хода на производството засегнатото лице не е призовавано от настоящия и постоянния му адрес, които съвпадат, поради което априори не може да се обоснове извод, че лицето има друго обичайно пребиваване (различно и от посоченото в удостоверението), налагащо предприемане на издирвателни мероприятия за неговото установяване или че лицето е с „неустановено местоживеене или обичайно пребиваване“ по смисъла на чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС. Затова с оглед изложеното и предвид обстоятелството, че засегнатото лице е с регистрирани постоянен и настоящ адрес на територията на [населено място], които данни са актуални, то в контекста на предназначението на цитираните норми, регламентиращи статута на регистрацията по постоянен и настоящ адрес, следва да се приеме, че установените данни за постоянния и настоящ адрес на територията на [населено място] определят, че компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е Софийски градски съд. По тези съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение