Определение № 10608 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9512/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната касационна жалба подадена от И. Н. Р., понастоящем в Затвора – [населено място], против Определение № 29991/28.07.2026 г. по адм. д. № 6690/2026 г. по описа на Административен съд – София - град. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по жалбата срещу: Заповед № ЛС 04-268 от 17.06.2022 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; Заповед № ЛС-04-746 от 08.12.2021 г., издадена от Заместник-министър на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 122, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и чл. 82, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите и Заповед № ЛС-04-1366 от 16.08.2017 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 258а от ЗИНЗС и чл. 289, ал. 1 от ППЗИНЗС е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и други лица, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. Ответната страна – Министърът на правосъдието, чрез своя процесуален представител гл. юрисконсулт Л. Николова в писмено становище излага съображения за неоснователност на подадената частна касационна жалба и правилност и законосъобразност на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да приеме искането на Р. за недопустимо, първоинстанционният съд е установил, че заповедите с които е било утвърдено съдържанието на списъците, предвид включените в тях вещи, не могат да бъдат предмет на съдебно производство. Посочено е, че тези списъци са приети в условията на оперативна самостоятелност на административния орган и включените в тях вещи и храни обективират съображенията му за сигурност, безопасност и превантивен ефект в местата за лишаване от свобода, поради и което оспорването на заповедите би означавало и проверка на целесъобразността им, което е недопустимо по съдебен ред. Също така, съдът е приел, че не е налице и правен интерес за жалбоподателя от оспорване на списъците, коeто е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата. Посочено е в оспореното определение, че процесните заповеди са актове с положително съдържание, тъй като с тях се одобряват списъци на разрешените за ползване вещи, предмети и хранителни продукти в местата за лишаване от свобода. С предвидената възможност да се ползват и държат определени вещи не могат да бъдат нарушени или застрашени права или законни интереси на жалбоподателя. Оспореното определение е правилно и законосъобразно. Правилен е извода на съда, че оплакването срещу цялостното съдържание на списъка, предвид неговата нецелесъобразност и ограничително съдържание сочи липсата на годен за обжалване акт. Оплакванията касаещи съдържанието на списъците, предвид включените в тях вещи, не могат да бъдат предмет на съдебно производство. Съдържанието им е определено при преценка за целесъобразност и съображения за сигурност, безопасност и превантивен ефект в местата за лишаване от свобода. Обема и характера на отговорността на администрацията в този аспект определя и естествената невъзможност за намеса в тази преценка. Същата по аргумент на чл. 145, ал. 1 АПК, вр с. чл. 83, ал. 2, чл. 97, ал. 1 от АПК подлежи на оспорване само по административен ред пред по горестоящия административен орган и в този смисъл съдът не разполага с правомощията по чл. 172, ал. 2 от АПК. Правилен е и извода на съда за липсата на правен интерес у жалбоподателя за оспорване на списъците, който се явява абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата. Тук само за пълнота следва да се отбележи, че Заповед № ЛС-04-1365/16.08.2017 г. вече е била оспорвана със същите аргументи, както от Р., така и от друг лишен от свобода, като по тези жалби са били образувани адм. д. № 10465/2017 г. на ВАС, по което тричленният състав се е произнесъл за недопустимост на оспорването. Това определение е било оставено в сила с определение № 7983 от 28.05.2019 г. по адм. д. № 15587/2018 г. на ВАС – петчленен състав. В същия смисъл е и Определение № 11430 от 25.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13611/2018 г., III отд., което дело е било образувано по жалба на И. Р. със същото искане. Изложеното дава основание на решаващия съдебен състав да приеме, че след като е прекратил делото поради липса на годен предмет и липса на правен интерес, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,