Определение № 9791 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2026 г.

от 28.05.2026 г. на Главния архитект на Община Струмяни, и е прекратил производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответната страна – Главен архитект на Община Струмяни не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество я намира за основателна. За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното писмо има характеристиките на акт по чл. 30, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 5в, ал. 1 ЗУТ и с него се дават указания за отстраняване нередовности на подадено от И. К. Б. заявление за издаване на удостоверение за търпимост. Обжалваното определение е неправилно. Административното производство е започнало по заявление вх. № 9400-1043/06.04.2026 г. на И. К. Б. за издаване на удостоверение за търпимост на масивна едноетажна сграда – гараж, със застроена площ от 30 кв.м., построена в северозападната част на [заличен текст] по регулационния план на [населено място]. Към заявлението са приложени документи за собственост, скица, доказателства за времето на извършване на строежа, документ за платена такса. При извършена проверка на документите, по повод заявлението, с писмо изх. № 9400-1043(1)/09.04.2026 г., Главният архитект на Община Струмяни е уведомил Б., че за да бъде издадено удостоверение за търпимост за гаража, изграден на страничната регулационна граница с [заличен текст] по плана на [населено място] е необходимо да се представи нотариално заверено съгласие от всички съсобственици на този имот. Заявителят е депозирал възражение с вх. № 9400-1267/30.04.2026 г.срещу даденото му указание за това, че не е налице законово изискване за представяне на декларация – съгласие от съседите ако строежът е градоустройствено допустим и съответства на техническите правила и норми за разполагане. Последвало е писмо изх. № 0804-554/07.05.2026 г., с което административният орган повторно е указал на И. Б. за необходимостта от представяне на нотариално заверено съгласие от съсобствениците на съседния имот. Заявителят чрез пълномощник е подал второ възражение с вх. № 9400-1419/21.05.2026 г. срещу второто писмо и изрично е поискал компетентният орган в 7-дневен срок да се произнесе по заявлението му като или издаде исканото удостоверение за търпимост или издаде изричен отказ да го издаде. Последвало е трето по ред писмо изх. № 9400-1419(1)/28.05.2026 г., което именно е оспорено от Б. и с което главният архитект отново е заявил, че за издаване на поисканото удостоверение за търпимост следва да се представи документ за съгласие на собствениците на съседния имот. И в трите писма, органът не е дал срок за изпълнение на даденото указание. Предвид описаната по-горе кореспонденция между заявителя и административния орган, съдът неправилно и в противоречие на разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ е приел, че жалбата е насочена срещу акт, който не притежава белезите на индивидуален административен акт. Видно от съдържанието на жалбата, сезирала съдът е, че се оспорва изричен отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. № 9400-1419(1)/28.05.2026 г. на Главния архитект на Община Струмяни. За характера на обжалвания акт се изхожда от съдържащото се в него волеизявление и с оглед породените от него правни последици. Процесното писмо не може да се приеме като дадени указания за отстраняване на недостатъци в искането по смисъла на чл.30, ал.2 АПК, във връзка с чл. 5в ЗУТ, както е приел първостепенния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. От данните по делото се установява, че е нарушена разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, тъй като на заявителя са давани многократно едни и същи указания, в които освен това не е определен срок за представяне на изисканите от органа документи, поради което оспореното писмо не притежава и изискуемото по закон съдържание. С обжалваното писмо, последвало въпреки изричните две възражение на И. Б., че изисканият документ не се дължи, респективно няма да се представи от негова страна, на практика се слага край на административното производство, като по същество е формирано волеизявление на главния архитект за отказ да издаде исканото удостоверение. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, подлежащ на съдебен контрол. Предвид изложените мотиви, съдебното определение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и разглеждане на жалбата по същество.