Определение № 319 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 403/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 16 от 26.02.2020 г. по т.д.№ 4/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по т.д.№ 349/ 2018 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена солидарно с М. Н. Н. (починал след постановяване на въззивното решение, с конституирани по делото правоприемници Н. Д. Н., Д. Н. Н. и И. Й. Й.) да заплати на „Юробанк България“ АД главница в размер на 56 213,35 швейцарски франка по курс „купува“ за швейцарски франк към евро – 1,6436, заявена като частична такава от сумата от 73 044,92 швейцарски франка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба, както и сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба и разноски за производството. Н. Д. Н., Д. Н. Н. и И. Й. Й. не са обжалвали въззивното решение, за чиято валидност няма съмнения, и по отношение на тях то е влязло в сила. Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателката сочи вероятната недопустимост и очевидната неправилност на обжалваното решение, които извежда от обстоятелството, че спорът е разрешен по реда за разглеждане на търговски дела. Счита, че спорът не е търговски, а такъв произтичащ от потребителски договор (банков кредит). Очевидна неправилност на решението извежда и от обстоятелството, че кредитът неправилно бил счетен за предсрочно изискуем, както и защото макар съдът да обявил за нищожна клаузата за превалутиране на главницата, все пак осъдил ответниците да я върнат във франкове, а не в евро. Освен това повдига като основание за допускане на обжалването процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, фактите, на които се основават и доказателствата за тях. Излага и твърдения (без в тази връзка да формулира конкретен правен въпрос), че в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния касационен съд (ВКС) въззивният съд постановил осъждане на ответниците във валута, за която приел клауза за превалутиране за нищожна. Ответната страна „Юробанк България“ АД оспорва жалбата с доводи, че правилно спорът е бил разгледан по реда, предвиден за решаване на търговски спорове, тъй като банковият кредит е търговска сделка. Поставеният процесуалноправен въпрос счита за необуславящ, а твърденията за очевидна неправилност намира за необосновани. Излага доводи и по правилността на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд е приел за установено, че на 21.08.2007 г. между страните по делото бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, представляващи равностойността на 44 200 евро по курс купува за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита. Била уговорена редовна годишна лихва, формирана от константна и променлива компоненти, съответно константна от един пункт, с който се увеличава променливата, равняваща се на базовият лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове - в размер на 5% към датата на сключване на договора. При просрочие и при предсрочна изискуемост била предвидена надбавка от 10 пункта над така договорената редовна лихва. Уговорено било, че измененията на БЛП стават автоматично задължителни за длъжника и не подлежат на договаряне. Кредитът следвало да се изплати на 420 месечни вноски по погасителен план във валутата, в която е бил разрешен и усвоен. Кредитополучателите се съгласили при неосигуряване на дължимата сума за изплащане на месечните вноски в швейцарски франкове по курс продава на банката, същата, при наличие на средства по сметки в лева или евро, да усвои сумата в швейцарски франкове при превалутиране на наличните средства по курс продава на банката. Поели и задължение за заплащане на такси по тарифа на банката. Кредитополучателите се съгласили с възможността за повишаване размера на вноските при промяна на обявените от банката курс „купува“ и/или „продава“ на швейцарски франк към български лев или евро, като декларирали, че са запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите, водещи при определените в договора условия до увеличаване размера на дължимите погасителни вноски. На 16.08.2008 г. банката цедирала вземанията си по договора за кредит на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, с което дружество ответниците сключили пет допълнителни споразумения. С всяко от тях просрочените непогасени задължения и начислените договорни лихви били капитализирани към размера на редовната и непогасена главница, съобразно което размерът й бил коригиран. Кредиторът също направил отстъпки, давайки 12-месечен период на облекчено погасяване на задълженията, за който дългът бил олихвяван с годишна лихва в размер равен на действащия БЛП намален с 1,97 пункта, след който период е следвало да се заплаща БЛП увеличен с надбавка от 1,2 пункта. По този начин като краен резултат била повишена договорената надбавка чрез увеличаване на променливата компонента. Към 02.04.2015 г. кредитополучателите преустановили изпълнението на задълженията си по договора. С договор за цесия от 25.10.2015 г. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД прехвърлило на ищеца вземанията по процесния договор. С нотариални покани връчени на 14.04.2018 г. и на 18.04.2018 г. длъжниците били уведомени за извършената цесия в полза на банката, както и че банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем. Размерът на неизплатената част от главницата, изчислен при съобразяване единствено на клаузите касателно размера на редовната лихва в първоначалния договор за кредит, възлизал на 67 723 швейцарски франка. При тези фактически констатации съдът посочил, че макар възраженията на ответниците за нищожност на определени клаузи от договора като неравноправни и поради противоречие със закона да са основателни, правоизключващият им ефект засягал част от главницата над предявения размер. За основателно било намерено и възражението за нищожност на уговорения размер на главница, постигнат чрез капитализиране на лихви. Без значение било обстоятелството, че наред с това били договорени отстъпки от страна на банката. Преструктурирането по този начин на задълженията спрямо физически лица – потребители било допустимо само чрез отстъпки, които намират израз в намаляването на дълга, докато в случая не бил постигнат ефект, който можел да се прецени като намаляване на дълга. Съдът отхвърлил обаче възражението, че не са били налице предвидените в договора условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Посочил, че след 02.04.2015 г. в продължение на три години плащанията по договора за кредит са били преустановени. Извършените след повече от три години плащания по договора нямали отношение нито към предсрочната изискуемост, нито към дължимата по него главница, с оглед поредността на прихващане на изпълнението. Касационната инстанция не намира вероятност така постановеното решение да е недопустимо. Такъв е съдебният акт, издаден при наличието на отрицателна или при липсата на положителна процесуална предпоставка или ако е постановен по непредявен иск. Актът, издаден в производство, развиващ се по особени правила, когато те не са били приложими, не е недопустим. Той може да е само неправилен, според това дали приложението на тези правила се е отразило на крайния резултат от делото, което в производството по чл.288 ГПК не подлежи на проверка. По същите причини актът не може да се окачестви като очевидно неправилен. Очевидна е тази неправилност, която може да бъде изведена само при прочит на акта, без извършването на допълнителни проверки. Жалбоподателката твърди очевидна неправилност поради разглеждането на спора по неприложим ред, поради неправилните констатации на съда относно предсрочната изискуемост и поради неправилния му извод в каква валута е задължението за връщане на кредита. Само от прочита на решението тези й твърдения не се установяват. А що се касае до довода, че въззивният съд присъдил задължението в различна валутата в противоречие с практиката на СЕС и ВКС, в тази връзка не е формулиран конкретен правен въпрос. Такъв не може да бъде изведен служебно от касационната инстанция, съгласно задължителното тълкуване в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС. Не следва да се допуска касационно обжалване и по повдигнатия процесуалноправен въпрос, макар той да обуславя обжалваното решение. Той обаче е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил указанията, дадени в множество актове на ВКС, според които той е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени (срв. решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и