Определение № 234 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2460/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. ЗК „Лев инс“ АД чрез юрисконсулт К. М. обжалва решение № 146 от 14.05.2025 г. по в.т.д. 136/25 г. по описа на АС-Пловдив, в частта, имаща характера на определение, с което съдът е оставил без разглеждане насрещната въззивна жалба, предявена от ЗК „Лев инс“ АД в качеството му на трето лице помагач. Излага подробни съображения за значимостта на съпричиняването в процеса с оглед вътрешните отношения между двамата съпричинители на увреждането. Изводът на въззивния съд за наличие на процесуална недопустимост на подадената от него насрещна въззивна жалба бил неправилен. Въпреки че бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответника, то позицията му в процеса съвпадала с позицията на ищеца. Излага подробни съображения. Насрещната въззивна жалба засягала рамките на настоящето производство, което чрез мотивите си формирало задължителна сила и в бъдещето регресно производство. Правото му на жалба не следвало да се преценява формално, с оглед качеството му на трето лице помагач, следвало да се прецени как мотивите на решението на съда, щели да засегнат в значима степен интереса му. В този случай те не само, че засягали, биха били пречка да реализират правото си на защита в бъдещото регресно производство. Недопустимо било да се абсолютизира тезата, че подпомагащата страна няма право да атакува решението в частта относно мотивите, когато именно тези мотиви обуславяли интереса й от бъдещо производство. Решението по настоящето дело формирало сила на пресъдено нещо по отношение на установените факти за пътно-транспортно произшествие. Моли да се отмени обжалваният акт. Ответниците по частната жалба С. З. Д., Г. И. Д., В. Иванова Ш., М. И. Д. чрез адв. К. оспорват частната жалба. Считат, че съдът правилно бил се произнесъл, приемайки че насрещната въззивна жалба е недопустима. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. За да приеме, че е недопустима подадената от третото лице помагач насрещна въззивна жалба след подаване на въззивната жалба на застрахователя, въззивният съд е приел, че правното положение на третото лице помагач е да помага на страната, на която е привлечено да помага, за да постигне благоприятен резултат. Третото лице помагач може да обжалва решението по делото, но не и само мотивите към него, дори и да съдържат неизгодни за него констатациите, тъй като мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване. Доводите за определяне на точния принос на всеки от съизвършителите, за които застрахователите отговарят, не биха могли да обусловят право на жалба, доколкото този правен въпрос за обема на причиняване на вредите от всеки от застрахователите, ще бъде разрешен между застрахователите по повод на евентуални регресни претенции. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на въззивния съд са обосновани и в съответствие с установеното по делото. Действително, предмет на исковите претенции са били правата на физически лица за претърпени от тях неимуществени вреди да получат обезщетение, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, които права са предявени срещу „ОЗК Застраховане“ АД. Пред първоинстанционния съд е бил конституиран частният жалбоподател ЗК „Лев инс“ АД като трето лице помагач на страната на ответника. В решението на първоинстанционния съд е прието, че има двама съизвършители на деянието, които на основание чл. 53 от ЗЗД отговарят солидарно спрямо увредените лица. Това е обусловило извод за основателност на исковете в осъдителните части, предвид отговорността на застрахователя за действията на единия от делинквентите. Посочено е, че спрямо ищците отговорен е ответникът- застраховател ЗАД „ОЗК-Застраховане“, независимо от съизвършителството, като застрахователят-ответник отговаря изцяло за обезщетението за всички неимуществени вреди, поради солидарната отговорност, на лицето-делинквент, отговарящо в пълен обем за вредите. Всеки от делинквентите, на основание чл. 53 от ЗЗД, отговаря към увреденото лице, за всички причинени вреди, не съобразно приноса си. Съответно, на основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застрахователят на деликвента отговаря спрямо увредените лица за всички вреди. Ответникът в първоинстанционното производство, ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е обжалвал първоинстанционното решение, частично, в частта, над присъдените 90 000 лв. до присъдените 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищците са обжалвали същото в отхвърлителната част за разликата над присъдените 150 000 лв. до 180 000 лв. с насрещна въззивна жалба. С оглед така очертания предмет на делото, настоящият съдебен състав намира, че целта на насрещната въззивна жалба е да възстанови равенството на страните в процеса, тя се подава в срока за отговор на въззивната жалба, когато въззиваемата страна не е упражнила собственото си право на въззивна жалба срещу решението, което не е изгодно за нея. Насрещната въззивна жалба би намерила приложение при обективно и субективно съединени искове, за да няма противоречащи си решения или евентуално да се избегне забраната да не се влошава положението на обжалващия, без жалбата на насрещната страна. В случая третото лице помагач, застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на един от делинквентите, не би могло да постигне защита на собствените си права, подавайки насрещна въззивна жалба, след подадена въззивна жалба от лицето, на което помага в процеса, ответника по иска, застрахователят на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на другия делинквент. Целта на насрещната въззивна жалба е да се пренесе спора пред въззивния съд, в частта, с която не е обжалвано решението от насрещната в процеса страна. Третото лице помагач има право на собствена въззивна жалба срещу решението, в частта, в която има правен интерес да обжалва, което може да упражни по реда на чл. 258 от ГПК. Това право не може да бъде упражнено чрез насрещна въззивна жалба по подадената от ответника въззивна жалба, тъй като предметът на обжалване, на въззивната и насрещната въззивна жалба, би следвало да е идентичен. От значение е правният интерес за обжалване, който се извежда от самото решение. В този смисъл доводите, че се обжалват констатациите, които обуславят правния интерес за обжалване на третото лице помагач, са неоснователни. Мотивите на подлежат на самостоятелно обжалване, на обжалване подлежи самото решение, в частта, засягаща страната. Така мотивиран ВКС