Определение № 9356 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. М. К., чрез процесуален представител, срещу определение № 700/28.04.2026г., постановено по административно дело № 394/2024г., на Административен съд – Враца, с което сопусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 43/08.01.2025г., постановено по същото дело, в частта относно присъдените разноски. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като се моли за неговата отмяна. Ответникът – Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С оспореното определение, постановено по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 43/08.01.2025г., постановено по адм. дело № 394/2024г. на Административен съд – Враца, като вместо постановения диспозитив на съдебния акт, е постановен такъв с който е осъден Ц. К. да заплати на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на 400лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по дело № 2556/2024г. на същия съд. За да постанови оспореното определение Административен съд – Враца приел, че е налице допусната в диспозитива на определение № 43/08.01.2025г., очевидна фактическа грешка, с оглед мотивите в определение № 4483/22.04.2026г., постановено по адм. дело № 3396/2026г. на ВАС, където е прието, че в мотивите на първоинстанционното определение е формирана воля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв. в полза на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, но в диспозитива това не е намерило отражение. Така постановеното определение е правилно. Както приема в практиката си ВАС, очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в съдебния акт очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В процесния случай безспорно се установява, че е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното определение, в частта касаеща присъждане на разноски на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Това е установено с влязъл в сила акт – определение № 4483/22.04.2026г., постановено по адм. дело № 3396/2026г. на ВАС и правилно във връзка с дадените задължителни указания, първоинстанционния съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка с оспореното определение. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. Частния касатор с оглед изхода на спора дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13 евро с оглед липсата на правна и фактическа сложност по казуса. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,