Определение № 26 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 282/2009 г.

Производството е по частната жалба на гл.юрисконсулт Р. С. като процесуален представител на Министерство на отбраната /МО/ срещу разпореждането на Варненския окръжен съд от 12.І.2009г. по гр.д. № 1969/2008г., с което е постановено да се издаде изпълнителен лист на Р. К. И. от гр. В. за присъдените му с оставеното в сила от въззивния съд решение на Варненския РС от 30.VІІ.2008г. по гр.д. № 6232/2007г. в тежест на МО 3872.89лв., представляващи неизплатени възнаграждения за отработено време над месечната продължителност на служебното време, ведно със законната лихва, 984.40лв., представляващи мораторни лихви, и 2000лв. разноски. Ответникът по частната жалба Р. К. И. не е заявил становище пред настоящата инстанция. Срещу въззивното решение частният жалбоподател в срок е подал касационна жалба, по която е образувано настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: Срещу постановеното от ВОС въззивно осъдително решение частният жалбоподател в срок е подал касационна жалба, по която е образувано настоящото дело, следователно решението не е влязло в сила. При това положение и по силата на чл.243 ал.2 от ГПК /неправилно въззивният съд е прилагал в случая разпоредбите на ГПК /отм./, тъй като с оглед разпоредбата на пар.2 ал.2 от сега действащият ГПК и на датата на подаване на въззивната жалба – 04.VІІІ.2008г. – за въззивното производство, вкл. и за това по издаването на изпълнителен лист, приложение е намирал новият процесуален ред/ изпълнение на невлязлото в сила решение по отношение на касатора – ответник не се допуска, тъй като Министерството на отбраната е държавно учреждение на бюджетна издръжка съгласно чл.41 ал.2 от ЗОВСРБ. Като е приел противното, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на въпроса по жалбата с оставяне без уважение молбата на Р. И. за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение и с обезсилване на издадения такъв. С оглед на изложените съображения по искането на МО за спиране на изпълнението, инкорпорирано в частната му жалба, съдът не следва да се произнася. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,