Определение № 2866 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2362/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 176а АПК от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. А. Т., чрез адв. Тунчев като процесуален представител, срещу определение № 41801 от 14.12.2025 г., постановено по адм. дело № 4047/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се съображения за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде изменено решение № 31912 от 30.09.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като претенциите на заинтересованите страни за присъждане на адвокатско възнаграждение бъдат оставени без уважение, а при условията на евентуалност – намалени. Ответникът – Ц. Н. К., чрез пълномощника си адв. Алексиев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Останалите ответници не вземат становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на К. А. Т. срещу заповед № САГ25-РА53-138/12.02.2025 г. на кмета на Столична община, с която е одобрен проект за план за регулация (ПР) и план за застрояване (ПЗ) на нов УПИ III-1036 „за жс, оо, гаражи и тп“, кв. 41, м. „Манастирски ливади - изток“, район „Триадица“. Възложители на одобрения проект са Ц. Н. К. и М. Д. К., които са конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство. С решение № 31912 от 30.09.2025 г. жалбата е отхвърлена и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника Столична община разходи за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, а на заинтересованите страни Ц. Н. К. и М. Д. К. – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева за всеки от тях. Жалбоподателката прави искане за изменение на решението в частта за присъдените в полза на заинтересованите страни разноски, като бъдат оставени без уважение претенциите им за адвокатско възнаграждение, евентуално – присъдените разноски да бъдат намалени до минимално установените от 1250 лева общо за двамата. С обжалваното определение молбата по чл. 176а АПК е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът приема, че не са налице основания за преразглеждане на присъдените в полза на заинтересованите страни разноски. Излага съображения, че с оглед изхода на делото такива им се дължат, като в решението, чието изменение се иска, e налице произнасяне по направеното от жалбоподателката възражение за тяхната прекомерност. Обосновава извод, че дори да са упълномощили един и същи адвокат, всяка от заинтересованите страни има самостоятелно право на разноски, като уговорените и платени от тях хонорари отговарят на сложността на делото и положения адвокатски труд. Определението е неправилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предявеното искане по чл. 176а е допустимо. Постановеното по делото решение е съобщено на страната на 20.10.2025 г. Искането за изменението му в частта за разноските е депозирано на 27.10.2025 г., т. е. в 14-дневния срок за обжалване на съдебния акт, с което е спазено изискването по чл. 176а, ал. 1 АПК. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за цялостно отхвърляне на претенцията на заинтересованите страни в първоинстанционното производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Правилно административният съд приема, че с оглед изхода на делото направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателката. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. В случая предмет на оспорване пред административния съд е заповед на кмета на Столична община, издадена по заявление на заинтересованите страни Ц. Н. К. и М. Д. К.. Следователно, отхвърлянето на жалбата представлява положителен за тях резултат. Заинтересованите страни са претендирали своевременно присъждането на съдебни разноски, като заедно с писмените си отговори са представили отделни договори за правна защита и съдействие, в които е посочен размера на уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на основания за редуциране на разноските в полза на заинтересованите страни. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено поотделно на Ц. Н. К. и М. Д. К., е основателно. Приложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. За да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, насрещната страна следва да направи мотивирано възражение за прекомерност най-късно до приключване на устните състезания, т. е. в пледоариите на страните по съществото на спора. Посоченото условие е изпълнено, като процесуалният представител на жалбоподателката прави възражение за прекомерност в единственото проведено на 25.06.2025 г. открито съдебно заседание в първа инстанция. Действително възражението е обсъдено в решението, чието изменение се иска, но съдът неправилно приема същото за неоснователно. Този извод не е съобразен с факта, че дори всяка от заинтересованите страни да има право на отделна защита, в случая Ц. Н. К. и М. Д. К. като възложители на одобрения проект за ПР и ПЗ имат идентични интереси, защитата на които е поверена на един процесуален представител. Независимо от това, че всяка от заинтересованите страни сключва отделен договор за правна защита и съдействие и заплаща отделно адвокатско възнаграждение, осъщественото процесуално представителство е еднакво. Дори формално да са подадени два отделни отговора на оспорването от името на Ц. Н. К. и М. Д. К., тяхното съдържание е абсолютно идентично. В единственото открито съдебно заседание по делото адвокатът представлява едновременно и двете заинтересовани страни, като защитната му позиция е еднозначна. Извършените процесуални действия са идентични и не се диференцират съобразно всяко от представляваните лица. При това положение като съобрази степента на фактическа и правна сложност на делото и даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022 г. тълкуване относно възможността на националните съдилища да определят разноски под размерите, предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), настоящият състав приема, че се дължи намаляване на присъдените в полза на Ц. Н. К. и М. Д. К. разходи за адвокатско възнаграждение от 1300 лева на 409.03 евро, представляващи евровата равностойност на 800 лева, за всеки от тях. В случая не намира приложение ограничението на чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК, според което съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В първоинстанционното производство жалбоподателката е представлявана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като адвокатско възнаграждение не е заплатено на процесуалния й представител. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 176а, ал. 3, чл. 228 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,