Решение № 5123 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1665/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Д. А. А., гражданин на Сирия, против Решение № 43402/31.12.2025 г., постановено по адм. дело № 5623/2025 г. на Административен съд – София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 3086/10.04.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ - МС), с което е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България, поради липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответникът - председателят на ДАБ при МС, чрез пълномощника си юриск. Хичовски, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. А. А., гражданин на Сирия, против Решение № 3086/10.04.2025 г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на чуждия гражданин е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да стигне до този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че в разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е отчел, че самият заявител е посочил в интервюто, че е напуснал Сирия заради войната и лошото икономическо положение в страната, както и, че изявленията му не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - ал. 5 от ЗУБ. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателя няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Не се твърди и в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на Д. А. А. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно АССГ, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Д. А. А.. Съгласно посочената разпоредба, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съобразно чл. 8, ал. 4 ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В случая няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. В проведеното интервю чуждият гражданин изрично е отрекъл да е бил обект на преследване от държавата, партия или организация, включително и недържавни субекти, да е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата си принадлежност. По отношение страха на заявителя от военна служба, същият не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В тази връзка следва да се посочи, че в „Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец“ на ВКБООН изрично се приема, че опасенията за преследване и наказание за опит от бягство от военна служба не представляват основателни опасения от преследване. При липса на твърдения за наказателно преследване или наложено наказание поради причина отказ от военна служба, по отношение на касатора не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ, респ. чл. 9, §2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС. Обосновани са изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО (отм. - същият текст е възпроизведен в Директива 2011/95/ЕО) на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Правилно съдът е приел, че от страна на Д. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че по делото няма доказателства, чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността на оспорващия като гражданско лице - в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история не се установява Д. А. А. да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Единственото опасение, което чуждият гражданин е заявил, е във връзка с обстановката в страната на произход, но не е изложена никаква информация за действия, от които да има реална опасност за него. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е неприложима в случая поради липсата на доказателства ситуацията в Сирия да достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, поради което. От съдържащите се по делото справки се установява, че не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. Съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но недостатъчно условие за привеждането на чл. 15, б. в) от Директива 2011/95 в действие. По отношение на общия риск за цивилни лица, чл. 15, б. в) се привежда в действие единствено ако въоръженият конфликт се характеризира с безогледно насилие на такова високо ниво, че самите цивилни лица са изложени на реална опасност от тежки посегателства. Поради това в точка 30 от решението по делото Diakitе Съдът на ЕС отбелязва, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставяне на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на чл. 15, б. в) от Директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В първоинстанционното решение подробно са обсъдени данните, обективирани в справка с вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, съдържаща информация относно обстановката в Сирия, като е прието, че с оглед представената информация не се установяват разширенията, дадени с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в държавата на произход. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, което продължава да живее в гр. Камишили, провинция Хасака. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно обстановката в провинция Хасака, която е допълнително представена по делото със справка с вх. № МД-02-388 от 10.07.2025 г., като е достигнал до правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод за съществуващ реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. С оглед на така установената обществено- политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по- висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 от ЗУБ. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка вх. № МД-02-103 от 13.03.2026 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно актуалното положение в Сирия, видно от които общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. От наличните по делото писмени данни, става ясно, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да е усложнена, към момента не са налице данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в област Хасака, Сирия, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Не се установяват и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в ЗУБ (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, както и че цялото му семейство е останало в Сирия, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Настоящият съдебен състав намира, твърдението на касатора, че решението е постановено при липса на мотиви относно личното му положение и при необоснован формален анализ на фактическата обстановка, за неоснователно. Именно в този смисъл са и основните възражения, наведени с касационната жалба, които с оглед бежанската история на молителя и актуалната информация относно Сирия, се явяват недоказани. Същите не попадат в обхвата на ЗУБ и касаят единствено личните мотиви на Д. А. А. да напусне Сирия, а именно желанието му да живее по- добър живот. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в Глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се доказват, поради което липсват основания за предоставяне на международна закрила на основание чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. С оглед изложеното, не се установяват сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение