Определение № 2285 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1870/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна касационна жалба от И. А. И., подадена чрез процесуален представител адв. Н. Иванова, срещу определение № 1514/14.01.2025 г. постановено от Административен съд София - град (АССГ) по адм. д. № 2/2025 година. Излагат се подробни аргументи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли се отмяната му. Не се претендират разноски. Касационната жалба е връчена на ответника – министър на вътрешните работи, но същият не представя отговор в законоустановения срок. След преценка на доводите на касатора и на приетото от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционното производство е започнало с документ, наречен „искане“ с вх. № 33026/09.12.2024 г. от И. А. И. чрез адв. Иванова, с което е поискано от съда да задължи министъра на вътрешните работи да издаде заповед за встъпване в длъжност към Столична дирекция „Полиция“ на основание чл. 10д, ал. 4 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, предвид издадено разрешение № 6134/2006 г. за достъп до класифицирана информация за ниво „секретно“. По делото е било установено, че със заповед рег. № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“ – МВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение на касатора И. А. И. с МВР. Заповедта е обжалвана по съдебен ред, вследствие на което е било образувано адм.дело № 3560/2008 г. на АССГ и с решение № 28/ 24.03.2009 г. съдът е отхвърлил жалбата. Посоченото решение на АССГ е оставено в сила с решение № 176/18.11.2009 г. на ВАС на РБ, постановено по адм.д. № С-145/2009 година. Последвало е искане за отмяна на влязло в сила решение, отхвърлено с решение № 208/08.10.2010 г. на ВАС, петчленен състав, постановено по адм. д. № С-108/2010 година. Жалбата на И. И. срещу заповед рег. № А3-2599 от 19.05.2008 г. с искане за прогласяване на нищожност е отхвърлена с влязло в сила решение № 4616/10.07.2023 г. по адм. д. № 5601/2022 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 6/30.01.2024 г. по адм. д. № С-59/2023 г. на ВАС. Поради гореизложеното, първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде направен отвод за пресъдено нещо по повод на настоящото искане и е прекратил производството поради наличие на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима, но по същество същата се явява неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно в диспозитива. По отношение на мотивите обаче настоящият съдебен състав, счита, че същите се нуждаят от коригиране във връзка с правилното и законосъобразно решаване на въпроса относно допустимостта, респ. недопустимостта на процеса. За да премине към тези въпроси, Върховният административен съд счита, че следва да бъдат изяснени следните въпроси: Видно от подаденото искане с вх. № 33026/09.12.2024 г. касаторът И. И. е навел твърдения относно наличие на неизпълнение на правно задължение от ответника – министъра на вътрешните работи. Макар същият да е посочил чл. 256 от АПК като процесуално основание за своето процесуално действие, то по същество искането му е за отмяна на бездействие по смисъла на чл. 21, ал. 1, предложение второ от АПК. Това е така, доколкото посоченото неколкократно от жалбоподателя И. задължение за действие на органа по назначаването, което той не изпълнява, произтичало пряко от правната норма в чл. 10д, ал. 4 ЗДСл от министъра на вътрешните работи. По същество това е правно задължение за действие, а оттам неизпълнението му се явява правно бездействие. Следователно няма как да е налице хипотезата на чл. 256 от АПК, доколкото тази разпоредба касае фактически бездействия. Това е трайното разбиране на ВАС, изразено в реш. № 8286-2021-III отд. Поради тази причина процесното искане е с характер на жалба, а оттам производството не е исково. Съгласно чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл, в 14-дневен срок от представянето на протокола по чл. 10д, ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп. От съдържанието на тази норма, могат да бъдат изведени релевантните обстоятелства за материалноправното положение на жалбоподателя, за които следва да са налице твърдения в неговата жалба, за да може да се прецени дали е налице активна материалноправна легитимация. Тези твърдения трябва да бъдат по-конкретно свързани с: наличието на проведен конкурс за заемане на длъжността, ведно с неговото конкретизиране по време и предмет, наличие на получено разрешение за достъп до класифицирана информация, бездействие на органа по назначаването след получаването му. Не само, че не е налице твърдение, че е проведен такъв конкурс, но от представеното като писмено доказателство към искането – Разрешение за достъп до класифицирана информация № 6134/15.12.2006 г. става ясно, че същото се издава във връзка с вече заемана длъжност като държавен служител. Съгласно чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение възниква с издаването на акта за назначаване, следователно последният има конститутивен ефект. От това следва, че няма как процесното разрешение да е издадено преди възникването на служебното правоотношение, доколкото се явява именно във функционална връзка с наличието на качеството „държавен служител“. Че това е така, може да се констатира и от представените от ответника – министър на вътрешните работи писмени доказателства. Видно от представения заверен препис на договор за служба в МВР № 13764/07.08.1997 г., служебното правоотношение е възникнало с И. още на 07.08.1997 година. Същото е било прекратено със заповед рег. № А3-2599 от 19.05.2008 г., чиято валидност и законосъобразност е била скрепена със сила на пресъдено нещо с решение № 28/24.03.2009 г. по адм. дело № 3560/2008 г. на АССГ, потвърдено с решение № 176/18.11.2009 г. на ВАС. Доколкото обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието (т.е. фактите, на които се основава жалбата) - арг. от чл. 298, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, то именно тук попадат не само фактът на издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, но и функционално свързания с него предхождащ го факт на възникване на служебното правоотношение. Това е така и поради обстоятелството, че тези факти са настъпили преди приключване на устните състезания в първата инстанция (адм. дело № 3560/2008 г. на АССГ) - арг. от чл. 142, ал. 2 от АПК. С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за прекратяване на делото поради наличие на формирана сила на пресъдено нещо по отношение на основанието на жалбата, инициираща първоинстанционното производство. Това е така, доколкото не е налице идентичност в основанието на настоящото производство спрямо предмета по горепосочените производства, приключили с влязъл в сила краен съдебен акт. Ясно е, че заявеният от И. предмет на първоинстанционното производство е твърдяното правно бездействие на министъра на вътрешните работи с оглед задължението му по чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл. Предвид това обстоятелство, жалбоподателят И. не би могъл да обоснове правен интерес за обжалване на твърдяното бездействие, първо защото същият е бил в служебно правоотношение по време на издаването на процесното разрешение и второ – доколкото към датата на подаване на жалбата служебното правоотношение му е било вече прекратено. Именно в това се изразява и процесуалната пречка за водене на делото, а не в самото наличие на влезли в сила съдебни решения. Поради изложените съображения, АССГ е следвало да прекрати делото на основание чл. 159, т. 4, а не по т. 1 от АПК. Въпреки тази несъществена неточност в мотивите, резултатът от процесуалния изход на делото не се променя и доколкото диспозитивът на оспорваното решение е законосъобразен, не е налице основание за отмяната му. Предвид гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение