Определение № 1582 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 315/2026 г.

Образувано е по частна жалба от С. Е. С. срещу разпореждане от 05.11.2025 г. по вх. № 22607 от 31.10.2025г., постановено от председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд /ВАС/. С посоченото разпореждане в производство по чл. 213а, ал. 6, т. 1 и чл. 213а, ал. 8 от АПК е оставена без движение частната му жалба с вх. № 22607 от 31.10.2025 г., подадена срещу определение №10708/10.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9000/2024 г. на ВАС и са дадени указания за отстраняване на нередовности. С вх. № 2077/23.01.2026 г. по описа на ВАС, от С. Е. С. е постъпило искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по делото. Настоящият съдебен състав намира, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно по следните съображения: Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в Закона за правната помощ (ЗПП), като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Тя се предоставя при наличието на определени законови предпоставки. С разпоредбата на чл. 21 ЗПП са определени конкретните видове правна помощ: консултация с цел постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело; подготовка на документи за завеждане на дело; процесуално представителство; представителство при задържане. От текста на разпоредбата е видно, че предоставянето на правна помощ винаги е обусловено от съществуването на правен проблем, във връзка с който молителят възнамерява да защити правата си по конкретно дело. В настоящия случай се претендира осъществяване на процесуално представителство в образуваното по жалбата на С. Е. С. частно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗПП, правна помощ за процесуално представителство по 21, т. 3 ЗПП се предоставя, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита или ако страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В случая, с оглед характера на производството по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Според чл. 23, ал. 3 ЗПП такава се прави въз основа на представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, като вземат предвид доходите на лицето, семейното и имущественото му състояние, удостоверени с декларация, трудовата заетост и възраст. Анализът на цитираните разпоредби сочи, че при постъпила молба за предоставяне на правна помощ се преценяват в условията на кумулативност както обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 ЗПП, така и дали интересите на правосъдието изискват това. В случая не е изпълнено второто изискване на закона. Според чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая предоставянето на правна помощ за процесуално представителство пред Върховния административен съд предвид характера на производството (образувано по жалба на С. срещу постановен съдебен акт, с който е оставена без движение частната му жалба и са дадени указания за отстраняване на нередовности) е неоправдано по смисъла на чл. 24, т. 1 ЗПП. В процесния случай е налице и основанието по чл. 24, т. 2 ЗПП – частната жалба на С. С. е недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, а именно разпореждане от 05.11.2025 г. по вх. № 22607 от 31.10.2025г., постановено от председателя на Шесто отделение на ВАС. След извършена по реда на чл. 213а, ал. 6 от АПК проверка на редовността и допустимостта на подадената частна жалба срещу определение № 10708/10.10.2024 г. по адм. дело № 9000/2024 г. на ВАС, с Разпореждане от 05.11.2025 г. по вх. № 22607 от 31.10.2025г., председателят на Шесто отделение на ВАС е оставил частната жалба без движение и е дал следните указания за отстраняване на констатираните нередовности: 1) да представи в деловодството на Върховния административен съд сезиращ акт (с препис за ответника), в който да се прецизира титулната част и се посочи предметът на търсената съдебна защита, дали е частна жалба или е с характер на искане за отмяна по реда на Глава четиринадесета АПК (чл. 237 – чл. 245); 2) да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на оспорения съдебен акт, респ. изложи основанията за отмяна, съобразявайки изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК, респективно на чл. 241, вр. с 239, т. 1 – 6 АПК; 3) да представи в деловодството на Върховния административен съд сезиращ акт, приподписан от адвокат или в случай, че подписалият жалбата С. Е. С., е лице с юридическо образование – да представи удостоверение за юридическа правоспособност. На частния жалбоподател е указано, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в посочения срок, сезиращият акт ще бъде оставен без разглеждане, а производството – прекратено. В разпореждането изрично е вписано, че същото не подлежи на обжалване. Независимо от горното, С. Е. С. е депозирал до ВАС, Шесто отделение, възражение срещу Разпореждането от 05.11.2025 г. на председателя на Шесто отделение на ВАС. Както се посочи по-горе, оспореното разпореждане е във връзка с редовността на подадената от С. С. на 31.10.2025 г. частна жалба и не попада в нито една от хипотезите на чл. 229, ал. 1 от АПК, доколкото не прегражда развитието на производството и не е сред актовете, предвидени за самостоятелен съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК указва, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1) които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и 2) в случаите, изрично посочени в закона. С оглед характера на процесния съдебен акт на председателя на Шесто отделение на ВАС – разпореждане за отстраняване на констатирани нередовности в подадената частна жалба, безспорно същият не попада в нито една от цитираните правни хипотези – нито прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е налице изрична законова разпоредба, указваща възможността за оспорването му. Именно в съответствие с тези обстоятелства, в оспореното разпореждане изрично е записано, че същото не подлежи на обжалване. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че разпореждането на председателя на Шесто отделение на ВАС е постановено с правно основание чл. 213а, ал. 6, т. 1 от АПК. В чл. 213а, ал. 7 от АПК е регламентирано, че актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 и актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. С оглед така цитираната правна регламентация и по аргумент на противното, актовете по чл. 213а, ал. 6, т. 1 от АПК (какъвто е процесният) не подлежат на обжалване. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,