Решение № 3270 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1110/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на общински съвет Пловдив, представляван от председателя Узунов и процесуален представител адвокат Йотова срещу решение №9399 от 30.10.2025 година, постановено по административно дело №923 по описа за 2025 година на Административен съд Пловдив, с което решение по жалба на „БИГА“ ООД, гр. Пловдив, е отменено решение № 116, прието с протокол № 7 от 10.04.2025г. на Общински съвет – Пловдив в частта му по т.1, с което е обявен за публична общинска собственост недвижим имот в гр. Пловдив, пл. Цар Калоян № 2 – поземлен имот с идентификатор 56784.518.500 по КККР на гр. Пловдив и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение поради наличие на основанията за отмяна по чл.209 т.2 и т.3. Развиват се доводи за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне на съда по недопустима жалба или по акт, който няма характер на административен, както и доводи за неправилност на решението, без да се посочва конкретното основание за оплакването. Иска се да се обезсили решението на административния съд и да се прекрати производството по делото, алтернативно – да се отмени съдебното решение и да се постанови решение по същество като се отхвърли подадената жалба от дружеството. Претендира се присъждане на направените разноски. Исканията се поддържат и в представена на 2.3.2026г. молба. По делото е постъпил писмен отговор от 22.12.2025г. от „Бига“ ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителите Бозукова и Стоянов и процесуалния представител адвокат Стойчев. Поддържа се правилност на съдебното решение и се иска да бъде оставено в сила. Претендират се разноски за настоящата инстанция по представен списък. Становище се поддържа и в съдебно заседание и представена по делото писмена защита. Участващият в касационното производство прокурор поддържа правилност на решението на първата инстанция. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд по жалба на „БИГА“ ООД, гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителите В. Бозукова и Ч. Стоянов с пълномощник адв. Стойчев е било решение № 116, прието с протокол № 7 от 10.04.2025г. на Общински съвет – Пловдив /ОбС – Пловдив/ в частта му по т.1, с което е обявен за публична общинска собственост недвижим имот в гр. Пловдив, пл. Цар Калоян № 2 – поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56784.518.500 по КККР на гр. Пловдив. Съдът е разгледал всички оплаквания в жалбата, данните по преписката, събраните доказателства и е приел, че от една страна, като собственик на сградите в процесния имот дружеството има правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет. Приел е, че самото решение в тази му част засяга права и интереси и следва да бъде предмет на съдебен контрол. Не бил спорен фактът за правото на собственост на жалбоподателя по отношение сгради с идентификатори 56784.518.500.1 /ПИ 500.1/ и 56784.518.500.2 /ПИ 500.2/, намиращи се в ПИ 56784.518.500 /ПИ 500/ по КККР на гр. Пловдив. Сградите са предмет на Акт № 365 за общинска собственост от 10.11.1999г. /АОС/, правно основан на чл.30 ал.4 ППЗОС вр. с чл.6 т.1 ЗС /редакция ДВ бр.77/1991г./ и отразени с обща застроена площ от 552 кв.м. В АОС е посочено, че общата застроена площ представлява имот пл. № 565, парцел „Паметник на културата“ в кв.40-нов, 183-стар по плана на ЦГЧ, одобрен със Заповед № 1155/29.11.1982г. В КК общата площ на сградите е 556 кв.м., а площта на ПИ 500 е 557 кв.м. /скица, л.30/. След одобрение на КККР – гр. Пловдив със заповед от 03.06.2009г. няма изменение на същата със заповед и е вписано НТП: „За друг обществен обект, комплекс“. Не бил спорен и фактът относно местоположение на двете сгради – в ПИ 500, който е предмет на оспореното решение. ПИ 500 представлява недвижим имот – частна общинска собственост, за който е отреден УПИ II – 518.500, паметник на културата, кв.40 по плана на ЦЧГ – Пловдив. Налице е и висящо административно производство по реда на чл.35 ал.3 ЗОС – със заявление от 12.10.2022г. Бига ООД е поискало да закупи ПИ 500 и към дата на приемане на оспореното решение не е налице произнасяне, вкл. е налице повторно заявление от 31.01.2025г. Наличието на това производство аргументира допълнителен довод за правен интерес. Правните основания за приемане на оспореното решение са чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 ЗМСМА, чл.6 ал.2 и чл.3 ал.2 т.3 ЗОС. За да се промени характера на собствеността от публична в частна общинският съвет следва да се позове на обективни предпоставки, свързани с промяна в предназначението на имота. Решението следва да е мотивирано и основано на обективни критерии, които са свързани с предназначението на имота и с предпоставките на чл. 3 ал. 2 ЗОС, но не били налице фактически такива, които да обосноват направения извод в процесното решение. Решението на административния съд е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалния правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдебният акт е обоснован надлежно. Не е допуснато и нарушение на материалния закон. Липсват обосновани фактически основания за промяна на предназначението на имота от частна в публична общинска, послужило като основание в доклада към процесното решение. Административният орган, в тежест на който е да установи наличие на предпоставките за прилагане нормата на чл.6 ал.2 ЗОС – не установи за процесния имот предназначение по чл. 3 ал.2 т.1, т.2 и т. 3 ЗОС. Както бе посочено – отсъства източник на информация в подкрепа на твърдението, заявено в писмено становище, че ПИ 500 е част от площадно пространство. Липсва влязъл в сила Подробен устройствен план за промяна предназначението на имота, поради което правилно съда е приел, че безспорно фактическото състояние на имота не е променено, както и предназначението му съобразно устройствената зона по ОУП.Ползването на имота с предназначение за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение не би могло да се осигури чрез промяна на собствеността, предвид съществуващите сгради, безспорна собственост на дружеството. При неразрешените с окончателен акт въпроси относно наличието в общински имот на частна собственост сгради, не би могло да се пристъпи към извършване на действия на разпореждане от която и да било от страните. Предвид подробните доводи, изложени в решението на първата инстанция, липсата на касационни доводи, различни от твърденията пред първата инстанция или наличие на други доказателства, следва да се направи препращане към мотивите на административния съд на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски в размер на 750 евро адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение