Определение № 8504 от 18.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. В. Б. против определение № 3890 от 11.04.2025 г., постановено по адм. дело № 7292/2024 година по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав, шесто отделение. С процесната жалба, се претендира отмяна на посоченото определение, като Р. В. Б. счита, че са налице обстоятелствата по чл. 239, т. 5 от АПК. Жалбоподателката излага съображение, че поради нарушение на правилата за връчване на съобщение, е лишена от възможността да обжалва постановените от първоинстанционния съд съдебни актове. Ответникът по частната жалба-административен ръководител-районен прокурор при Районна прокуратура (РП)-Разград не изразява становище. Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, която е участвала по делото, срещу подлежащ на оспорване на съдебен акт. Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, за да се произнесе съобрази следното: Върховия административен съд, шесто отделение, е сезиран с молба (жалба) от Р. В. Б. за отмяна на определение № 14 от 08.01.2024 г. и разпореждане № 47 от 17.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд - Разград, с правно основание чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК. С определение № 14 от 08.01.2024 г. на Административен съд -Разград е оставена без разглеждане, като недопустима, жалбата на Р. В. Б., против заповед № РД-06-395 от 13.11.2023г. на административен ръководител - районен прокурор на РП-Разград, с която е отказано образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на прокурор П. П. - прокурор в същата РП - Разград, ТО - Кубрат и е прекратено производството по адм. дело № 205/2023г. по описа на Административен съд-Разград. Съдът е установил, че съобщенията за посоченото определение, са изпратени на електронните адреси на Б., като същите не са били изтеглени. С разпореждане № 47 от 17.01.2024г. първоинстанционният съд е разпоредил на основание чл. 137, ал. 3, изр. 2 от АПК да се считат за редовно връчени след изтичане на срока за изтеглянето им. Тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил, че с постановено определение № 14 от 08.01.2024 г. е прекратено производството по делото, същото прегражда развитието му. Посоченото искане е за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, като предметният обхват на разпоредбата е ограничен до обстоятелствата, свързани с това, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Установил е, че по делото не са провеждани съдебни заседания, като липсват и данни молителката да е имала процесуален представител. Не представляват действие по участие в делото или пък представляване, действията по съобщаването на страните на съдебен акт. Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила съдебни актове, а не срещу процесуални действия на съда. Съдът е съобразил твърденията на жалбоподателката, че съобщението за изготвеното определение не й е връчено надлежно. При условие, че действително съобщението не й е връчено надлежно, това означава, че не е осъществен визирания от закона юридически факт, от който започва да тече срокът за упражняване на субективното право на касационна жалба, респективно неговото изтичане и влизането на съдебния акт в сила. Твърдението за ненадлежно връчване на съдебен акт изключва извода за изтичане на срока за неговото обжалване, тъй като този срок започва да тече именно от връчването на съобщението за изготвянето на този акт, съгласно чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 от АПК. При ненадлежно връчване на посочения съдебен акт не е започнал да тече срокът за неговото обжалване, респективно не е настъпил юридическия факт по чл. 144 от АПК във връзка с чл. 296 т. 2 от ГПК, за да влезе в сила. След като определение № 14 от 08.01.2024г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд - Разград не е съобщено на Б., както същата твърди, то искането за отмяна е недопустимо, тъй като не е налице влязъл в сила съдебен акт, който прегражда развитието на делото. Горното обстоятелство е следвало да бъде съобразено от първоинстанционния съд, който съобразно противоречивите твърдения в подадената жалба трябва да установи действителната воля на жалбоподателката, като съобразно чл. 171 ал. 5 от АПК съдейства за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията й. Същият се е задоволил да процедира съобразно посоченото в жалбата правно основание, без да съобрази изложените в същата твърдения, навеждащи на направено искане за отмяна на обжалваните съдебни актове по реда на редовния контрол по чл. 229 и следващите от АПК. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел и че искането за отмяна на разпореждане № 47 от 17.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд - Разград е недопустимо, тъй като представлява акт по хода на делото и с него не се прегражда развитието му. Същото не попада в кръга на актовете по чл. 237 ал. 1 от АПК, които подлежат на отмяна. Въз основа на изложеното с обжалваното определение № 3890 от 11.04.2025 г. Върховният административен съд е отменил определението от 20.03.2025г. за даване ход на делото по същество, оставил е без разглеждане молбата (жалбата) от Р. В. Б. за отмяна на определение № 14 от 08.01.2024 г. и разпореждане № 47 от 17.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд-Разград, с правно основание чл. 237, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 239, т. 5 от АПК и е прекратил съдебното производство по адм. дело № 7292/2024 г. по описа на ВАС. Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира, че така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Предпоставките за допустимост на искане за отмяна по реда на глава четиринадесета, раздел първи от АПК, са посочени в чл. 237, чл. 238, чл. 240 и чл. 241 АПК. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни актове, с които се прегражда развитието на делото. Частният жалбоподател поддържа, че определение № 14 от 08.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд - Разград не му е надлежно съобщено и не е влязло в сила, като тричленният състав на ВАС правилно е приел, че пътят за защита в случая е по реда на Глава Тринадесета от АПК „Обжалване на определенията и разпорежданията“. Именно в това производство ще бъдат проверени твърденията на Б., за това дали атакуваното съдебно определение е влязло в сила. В това производство може да бъде направено и искане за възстановяване на срока за обжалване, ако предпоставките за това са налице. Ето защо обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е оставил без разглеждане искането за отмяна на разпореждане № 47 от 17.01.2024 г. по адм. дело № 205/2023 г. по описа на Административен съд - Разград като недопустимо, същото не попада в предметния обхват на чл. 237, ал. 1 от АПК, тъй като като не прегражда развитието на делото. Предвид това, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,