Определение № 367 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4880/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от Кооперация „Б.”, чрез процесуалния й представител адв. Т. М. вх.№ 7049/01.08.2014 г. за допълване на решение № 129 от 22.07.2014 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските Ответникът [фирма] оспорва молбата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран на 03.11.2014 г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че молбата е допустима, защото е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК от датата на постановяване на решението по чл. 290 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решение № 129 от 22.07.2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№ 4880/2013 г. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, е отменил решението на Софийски градски съд, постановено на 14.03.2013 г. по гр.д.№ 1927/2008 в частта, с която е отхвърлен предявеният от Кооперация „Б. – [населено място] против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на постройките с пл.№ 1204 и 1207, изградени в ПИ с пл.№ 665 от кв.6 по плана на [населено място], м. ”Военна рампа – изток” и вместо него е постановил друго, с което е осъдил [фирма] – [населено място] на основание чл. 109 ЗС да премахне попадащите в имот пл.№ 665 в кв. 6 по плана на [населено място] м. „Военна рампа – изток”, сграда пл.№ 1207 – метално производствено хале с площ 208,64 кв.м., както и частта от сграда пл.№ 1204 – едноетажна постройка с гаражна клетка и работилница, които попадат в имот ПИ с пл.№ 665 в кв. 6 по плана на [населено място], м. „Военна рампа – изток”, като в останалата част въззивното решение е оставено в сила. С касационната жалба Кооперация „Б.” е направила искане за присъждане на сторените пред ВКС разноски за адвокатски хонорар по представения договор за правна помощ от 19.04.2013 г. С този договор е уговорено възнаграждение за защита пред касационни съд, но в него не е отразено, че тази сума е заплатена от доверителя на адвокат Т. М.. Съгласно установената задължителна практика с Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Когато в договора за правна помощ е отразено, че адвокатското възнаграждение е заплатено, същият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая в договора от 19.04.2013 г. не е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено, поради което следва да се приеме, че не е доказано извършването на разноски в размер на сумата 500 лв. от Кооперация „Б.”. Следователно неприсъждането на исканите разноски не се дължи на пропуск на съда, а на липса на доказателства към датата на постановяване на съдебния акт, че такива действително са направени. По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 248 ГПК и молбата за допълване на решението по чл. 290 ГПК в частта за разноските следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът