Определение № 329 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1513/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, вр. с чл.250 ГПК. Подадена е молба вх. № 3657/21.05.2020 г. от Прокуратурата на Република България за допълване на решение № 12/30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 1513/2019 г. по описа на ВКС, III г. о., в частта за разноските. Молителят поддържа, че при постановяване на решението съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за окончателно дължимите от Прокуратурата на Република България разноски пред всички съдебни инстанции съобразно крайния изход на спора. В срока за отговор ответната страна Ц. М. Й. не взел становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С решение № 12/30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 1513/2019 г. по описа на ВКС, III г. о., след частична отмяна на въззивно решение № 21 от 03.01.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 722/2018 г. на Софийския апелативен съд, ВКС е отхвърлил предявения от Ц. М. Й. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата от 50 000 лева до размера на сумата от общо 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.288, предл. 2 – ро НК и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските за цялото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на страните се присъждат действително сторените и доказани разноски в производството за всяка съдебна инстанция, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от предявения иск. В случая, първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца разноски в размер на 3 015.97 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, а въззивният съд с определение № 957/18.03.2019 г. (постановено по реда на чл. 248 ГПК) – разноски в размер на още 200 лева, при което общият им размер възлиза на сумата 3 215.97 лева. С оглед крайния резултат по делото, постановен с решението на ВКС, на ищеца Ц. Й. се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете, които възлизат на сумата 2 032.18 лева. Поради това, въззивното и първоинстанционното решение следва да се отменят в частта им за разноските и на ищеца да се присъдят разходите за всички инстанции в посочения по-горе размер. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение