Определение № 187 от 16.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 147/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 вр.чл.413 ал.1 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу Определение от 21.12.2011 год. по ч.гр.д.№ 11975/2011 год. на Софийски градски съд. С това определение, сезиран по реда на чл.413 ал.1 ГПК съставът на СГС се е произнесъл по частната жалба на [фирма] срещу постановеният на 20.07.2010 год. по гр.д.№ 29281/2011 год. на Софийски районен съд за издаване по реда и на основание чл.410 ГПК на Заповед за изпълнение на парично задължение. Като е счел, че подаденото заявление е редовно и искането – основателно, въззивният съд е отменил първоинстанционният акт и е постановил издаването на заповед за изпълнение, съобразно заявеното искане. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че с нея се обжалва акт, неподлежащ на инстанционен контрол. На обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК би подлежал въззивен акт с който е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за отказ за издаване на заповед за изпълнение. В случай, че е налице положително произнасяне по заявлението, последващ инстанционен контрол е недопустим – чл.413 ГПК. Посочването в диспозитива на определението на СГС, че то подлежи на касационен контрол е неправилно. Определението е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му и частната касационна жалба срещу него е недопустима. С настоящото определение само се констатира факта, че е обжалван акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което то е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.